Руслана Анастасова: всички сме аматьори в ролята на родители

Руслана Анастасова е завършила “Социални дейности” в СУ и магистратура Ерготерапия в Русенски Университет. Работи с деца и техните семейства повече от 15 година, като основният фокус е активно включване и самостоятелно участие на децата в дейности от тяхното ежедневие, които са типични за съответната възраст и им носят удоволствие и смисъл.

Ерготерапевтичната й практика е насочена деца в ранна детска и училищна възраст, подкрепа на родители по пътя на отглеждане и подкрепа на деца, които имат особености в развитието.

Защо избра да се занимаваш с ерготерапия?

Изборът не беше мигновен, отне ми известно време, но в момента, в който го направих знаех, че това е моята професионална съдба. Ерготерапията се интересува от различни дейности, от това как човек участва в тях, какви умения са му нужни. Изборът ми беше мотивиран от вярата, че ежедневното участие в дейности ни кара да сме по усмихнати, по смели, удовлетворени и активни, а тези неща са много важни за да живеем пълноценен живот.

Какво те мотивира да ставаш сутрин?

Хммм, на първо място тишината рано сутрин, с кучето и кафе в ръка, в топли и студени сутрини….всеки ден може да бъде едно ново начало или продължение на нещо старо и любимо. Мотивират ме моите две момчета, съпругът и работата ми.

Кой е най-големият мит за родителството?

Че родителя трябва да е идеален, съвършен, без право на грешка. Аз обичам да казвам, че всички сме аматьори в ролята на родители и това ни дава право на грешки и реванши.

Кое е най-голямото предизвикателство на днешния родител?

Болната амбиция, която ни кара да взимаме не винаги добри решение за децата си –  свързани с обучение, игра, други дейности. Или пък може би това, че не отделяме достатъчно време на личните контакти с децата си, времето заедно, разговорите, споделянето, инвестиране в това да изградим стабилна, емоционални връзка с децата си. Моето предложение за разрешаване на това предизвикателство е да вечеряме всяка вечер заедно с децата, цялото семейство, дори да си мълчим.

Коя е най-запомнящата ти грешка като родител?

Не повярвах на собственото си дете, че е тормозено от учител в първи клас и го оставих в това училище до 3 клас. Никога нямам забравя учителката му и колко мъка причини на детето ми и на семейството ни.

Ако трябва да дадеш само един съвет на родителите, какъв би бил той?

Прегръщайте децата си всеки път когато имате възможност.

Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете?

Много са, но все пак всички книги на Франсоаз Долто и на Ива Александрова.