Практики за социално и емоционално обучение, подходящи за настоящия момент

В стресиращи моменти като настоящата ситуация, някои основни съвети за социално и емоционално обучение може да се окажат полезни и за учители, и за родители.

Запознай се с няколко стратегии, които да използваш вкъщи с децата или по време на дистанционно обучение. С тях ще помогнеш на младежите да се справят със стреса и притеснението.

1. Просто дишай!

Дишането дълбоко не е само за трудните моменти. Можеш да използваш тази успокояваща практика винаги, когато имаш нужда.

• Поставие ръка на сърцето си и почувствай собствената си топлина
• Дишай бавно и дълбоко, като продължаваш да държиш ръка върху сърцето си
• Нека собственото ти докосване те успокоява, докато вдишваш и издишваш дълбоко 3-5 пъти
• Бавно се върни към настоящия момент с подновено чувство на спокойствие

Научи се да дишаш дълбоко

Тази практика може да намали раздразнението, да подобри концентраията и да помогне и на родители, и на учители, и на деца да преборят стреса.

Дълбокото дишане помага за справяне с хаотични и предизвикателни преживявания. Ежедневните практики по дълбоко и съсредоточено дишане ще ти позволят да запазиш самообладание при стресови ситуации в бъдеще.

• Постави ръка на корема и дишай дълбоко. Покажи на децата тази дихателна практика
• Помоли ги да открият с коя част на тялото дишат
• Започнете с 5-10 дихателни цикъла в първия ден
• Помоли ги да разкажат как се чувстват. Няма грешни отговори
• Практикувайте докато достигнете до продължителност на упражненията от 2 минути в началото на всеки час или по-често ако е необходимо успокоение на духа
• Ако на децата им е трудно да се съсредоточат върху дишането си във всеки един момент, използвай собствения си глас, за да ги насочваш като при медитация
• Адаптирай времето, като позволиш на децата да забавят и вдишват дълбоко
• С течение на времето ги насърчи да открият свой собствен ритъм и да се научат да се концентрират на дишането си
• По време на практиките може да приглушиш светлината или да пуснеш тиха музика за да подобриш атмосферата

2. Практики за благодарност като форма на грижа за себе си

Счита се, че редовните практики за благодарност водят до повишаване на оптимизма, подобряване на съня, по-малко физически неразположения и по-ниски нива на тревожност и депресия. Представяме ти две практики, които програмират мозъчната дейност към повече положителни мисли.

Съсредоточи се върху благодарността

Опитай тези две стъпки сутрин – веднага след ставане или пък в удобен момент през деня:

• Помисли за нещо, за което изпитваш благодарност. Това може да е наличието на топла вода за сутрешния душ или чаша хубаво кафе. Може да благодариш, че имаш работа, че всички от семейството ти са здрави, че имаш подкрепящи колеги.
• Помисли как те кара да се чувстваш това. Отдели няколко минути преди да продължиш деня си.

Пренасочете негативните мисли

Ако умът е обзет от негативни мисли, опитай да превключиш към нещо положително.

• Ако си мислиш “Метрото закъснява” – трансформирай на “Много ми харесва подкастът, който слушам.”
• Ако си мислиш “Защо този ученик има лошо отношение?”, се концентрирай върху силните страни: “Независимо от лошия си ден, той/тя е дошъл на училище. Благодарен/на съм за неговото/нейното участие в часа.”

3. Създай ефективна комуникация

Съобщенията от първо лице са основно средство за социално и емоционално обучение. Те дават възможност да изразим чувствата и нуждите си, без да прекъсваме разговора. Основните съобщения от първо лице са:

• “Чувствам се” + обяснение на чувството
• “Когато ти” + обяснение на ситуацията
• “Защото аз” +обяснение на ефекта от поведението.

Може обаче да се окаже, че това общуване не дава очакваните резултати. Често съобщенията от първо лице са форма, с която по същество се казват обиди. Пример: “Подлудяваш ме, когато ми вземаш химикалката, а ти винаги правиш така.”

За да бъде по-ефекнивно съобщението от първо лице, е препоръчително да не употребяваш местоимението “ти” и да говориш само за поведението. Пример: “Полудявам, когато някой съученик ми вземе химикалката, която ползвам, защото все още не съм завършил/а работата си. “

В резултат, преместваш фокуса от личността и мотивираш другия просто да слуша – без риск да го обидиш.

4. Използвай вътрешния си глас, за да се успокояваш

Използвай обичайните разговори със себе си, за да се увериш, че си в безопасност.

• Стресов отговор от типа “Бори се”, “Бягай” или “Остани” се предизвиква, когато онази част от мозъкът ни, която отговаря за крайниците възприеме, че е налице заплаха за живота ни.

“Аз съм достатъчно добър!”

“Аз съм в безопасност!”

“Аз мога да се справя с това!”

• Опознай чувствата си, за да успокоиш разтревожените части от съзнанието си. В стресов момент ангажирай съзнанието си и отключи различни възможности за реакция

“Ох, отчаян съм!”

“Отегчен съм” или “Нервен съм”

“Чувствам се (емоция Х) заради (събитие У), което се е случило”

• Промени мислите в главата си

Вместо да мислиш за нещо, което налива масло в огъня, пренасочи мислите си към нещо позитивно. Пример: Вместо “Винаги правят така”- “Може би това не се отнася за мен”. Вместо “Не мога да повярвям, че отново го направиха”, “Може би все още нямат способностите да направят….”

5. Можеш да контролираш мислите си

• Дефиниция за вътрешен глас: Практиката на разговаряне със самия себе си наум.
• Всеки от нас говори със себе си – несъзнателно и ежедневно.
• Нагласи часовник и кажи на учениците, че в следващата минута ще трябва да седнат и да медитират, като проследят собствения си вътрешен диалог
• След като изтече минутата, помоли учениците да отворят очи и да споделят преживяването. Увери ги, че няма грешни и верни отговори. Запиши отговорите им.
• Обясни им, че някои части от нашия вътрешен диалог са положителни или неутрални, което ни кара да се чувстваме добре, а други са отрицателни и ни карат да се чувстваме зле.
• Понякога мислите ни са концентрирани върху дадена грешка или проблем. Негативните разговори със себес си могат да доведе до обвинения към себе си. Положителният разговор може да ни насочи към същността на проблема и припомнянето, че допускането на грешки е част от живота и не ни прави “лоши”.
• Покажи на учениците, че те могат да направляват вътрешния си диалог и да го променят. Един от начините е като променят интерпретацията към дадена ситуация от отрицателно към неутрално или положително.

Източник.

Благодарим за доброволния превод на Поликсения Панайотова!