Когато детето не иска да учи

Има път към сърцето на всяко дете. А когато стигнем сърцето – тогава мозъкът е готов да учи.

Всеки започва живота си с различен геном, живее в различни среда и следва различни родителски стилове на общуване. Всяко дете има нужда от индивидуален подход. 

В съвременния свят в центъра на повечето образователни системи е поставено детето и неговата уникална черта – любопитството. То движи децата напред.

Д-р Стенли Грийнспан обособява 5 различни стила на учене, според това какво е детето:

• Чувствително / Сензитивно
• Упорито / Предизвикателно
• Самовглъбено / Откъснато
• Активно / Изследващо
• Разсеяно / Невнимателно
• Смесен тип

Важно е да научим детето да овладява слабите си страни и да развива силните. Така то ще може да развие пълния си потенциал.

Какви са различните стратегии за учене?

Чувствителното дете учи най-добре в организирана среда. Има нужда да бъде оценено и да бъде уверявано, че е ценно. Задачите му трябва да бъдат подредени така, че първата да е много лесна. 

Предизвикателното дете учи най-добре, когато има право на избор. Има нужда да държи под контрол голяма част от живота си. Има нужда да успява поне на 90% от задачите. 

Самовглъбеното дете учи най-добре, когато преподава. Важно е да се отнасяме топло към самовглъбеното дете. То се мотивира от ентусиазма на възрастния. Трябва да прави неща с ръце. 

Активното дете учи най-добре в емпатични отношения. Има проблем със смяната на скорости. Има нужда да се движи на всеки 10-15 минути.

Невнимателното дете се справя най-лесно, ако задачата е графично представена. 

При смесен тип използваме стратегията спрямо поведението, което демонстрира детето в даден момент. 

Ива Александрова е логопед, а също и член на международното дружество за пре- и перинатална психология и медицина и на Европейската асоциация за ранна детска интервенция. Създател и главен редактор на българския сайт за Логопедия и свързани нарушения Логопедия.БГ. Специализира терапия в ранното детство и има изявени интереси в областта на профилактиката и ранното въздействие при комуникативни нарушения в детска възраст.