Как да разпознаем тревожността у детето

Едно от най-големите предизвикателства за всеки родител е да разбере неприемливото поведение на детето си.

Често, когато едно дете откаже да направи нещо рутинно или избухне изведнъж без видима причина, сме объркани как да постъпим.

Ако това поведение на детето ви не е провокирано от нещо очевидно като умора или глад, си струва да помислите дали причината не е тревожност. Макар много възрастни да възприемат децата като безгрижни, проучванията показват, че всъщност те доста често изпитват тревожност.

Както и при големите, рефлексът борба или бягство при децата може да бъде причинен от страх от отхвърляне, изолация, загуба, унижение, срам или притеснение от неизвестното. Ние, порасналите, просто не винаги сме наясно, че подобно нещо се случва, защото децата се затрудняват да изразят чувствата си с думи. Един възрастен човек би казал: „Страхувам се, че ще изглеждам като глупак пред колегите на презентацията“. Едно дете често ще се почувства зле без да е способно да назове защо. След което ще реагира спрямо физическото усещане, което съпътства тревожността. Например, ще каже, че не може да отиде на училище, защото коремът го боли.

Неспособността за вербализиране на сложни усещания може да доведе до това, детската тревожност да остане незабелязана за околните за месеци и дори години.

Това не просто усилва нещастието на детето, но и му отнема възможността да се научи как здравословно да се справя със заплашителни чувства. Разпознаването на симптомите на тревожност у малкото дете и снабдяването му с инструменти за справяне със страховете, намалява опасността тази тревожност да се превърне в хроничен проблем.

12 признака, че детето се бори с тревожност

Ако детето ви проявява две или повече от описаните поведения, препоръчваме да приложите специализирани методи за оценка на детската тревожност.

1. Детето често се оплаква от гадене или болки в стомаха, за които няма медицинска причина

Когато сме в състояние на тревожност, тялото ни прави всичко възможно да пести енергия, за да се подготви за потенциалния изход – борба или бягство от ситуацията. Кръвотокът се насочва към мозъка и се отдръпва от храносмилателната система. Това често предизвика усещане за гадене или т.нар. „пеперуди в стомаха“. У тревожното дете може да създаде усещането, че всеки момент ще повърне. В допълнение, тревогата причинява потенциално болезнени свивания и спазми на хранопровода. Тъй като повечето деца имат страх от повръщане, тези усещания усилват тревожността им и така едното състояние подпомага и засилва другото.

Ако детето ви се оплаква от разстроен стомах, но не изглежда да е болно, опитайте се да му обясните горното и да го уверите, че всъщност няма да повърне. Ако след като детето разбере обяснението, симптомите отшумят, е силно вероятно причината за тях да е била тревожност. Уловете момент, в който детето е спокойно, и му покажете упражнения за дълбоко дишане, които да приложи следващия път, когато почувства стомахът си раздразнен. Дълбокото дишане подпомага неутрализацията на невротрансмитерите, които създават чувството за тревожност, и се използва успешно за справяне с усещанията, съпровождащи „нервния стомах“.

2. Детето губи апетит без очевидна причина

Забавянето на храносмилателната дейност, предизвикано от тревожността, може да понижи апетита на детето, така че то да не се чувства гладно по време на хранене. Ако това е причината за липсата на апетит, следва да очаквате гладът да се възвърне след като детето се успокои.

3. Детето би направило всичко, за да не отиде на училище

За всяко дете е нормално да проявяват липса на академичен ентусиазъм от време на време. Когато, обаче, едно дете системно отказва да отиде на училище или усилено симулира болест, често фактор за поведението му е тревожността. Понякога става дума за проблем в самата училищна среда, който е източник на тревога – например, страх от тормоз от други ученици, страх от провал на тест. В такива ситуации е добра идея да оцените внимателно училищните преживявания на детето преди да допуснете, че е срамежливо или мързеливо.

Попитайте учителите за признаци то да се затруднява с определен предмет или в общуването си с другите деца. При други обстоятелства проблемът може изобщо да не е свързан с училищната среда, а детето просто да иска да остане защитено вкъщи, защото се бори с обща тревожност. Ако това е случаят, не му позволявайте да изпуска училище. Колкото повече се отдалечава от академичната среда, толкова по-непозната и плашеща ще стане тя. Вместо това, дайте всичко от себе си да подкрепите детето да бъде смело и да посещава училище, макар тревожността да му шепне да не го прави.

Емоциите, които могат да разболеят детето

4. Детето често е тъжно и плаче без причина, но не да показва симптоми на депресия

Тъгата и тревожността се контролират от една и съща мозъчна структура – амигдалата. По тази причина нерядко тревожността се проявява чрез емоционални кризи и меланхолия. За щастие, тези симптоми могат да бъдат адресирани чрез осигуряване на любов и подкрепа. Повечето експерти препоръчват да задържите детето в прегръдките си докато се наплаче, защото плачът помага за изпускане на напрежението.

5. Детето ви е податливо на гневни избухвания без явна провокация

Макар повечето тревожни деца да изразяват страховете си посредством избягване, има и такива, които са предразположени да реагират с борба вместо с бягство. Когато чувстват страх, те се държат зле, избухват рязко или нападат родители и връстници. В състояние на тревожност амигдалата е много активна и позволява свободната проява на импулси и емоции. По тази причина подобни избухвания могат да бъдат изключително интензивни и тежки. Като родители е особено важно да разпознаем, че детето не се опитва да изпита границите ни с поведението си в такива моменти. Точно обратното, то най-вероятно се чувства засрамено от неспособността си да се контролира.

Когато имате работа с тревожно и гневно дете, ключът е в баланса. Трябва да го отдалечите от деструктивни поведения като удряне или обиждане и същевременно да му осигурите стабилна емоционална подкрепа. Обяснете на детето, че действията му са неприемливи, но въпреки това вие разбирате защо то се държи по този начин и го обичате безрезервно.

След като се успокои, опитайте да му покажете по-добри способи за изразяване на емоция, за да не се ангажира в разрушителни поведения в бъдеще. Лека физическа активност като тичане или въртене наоколо за кратко време, позволява на такъв тип деца да изпуснат енергията, която подхранва агресията им. Тази тактика е и чудесен начин за намаляване на нервниченето при тревожни деца. Редовната физическа дейност увеличава невротрансмитерите, редуциращи тревожността. Алтернативно, някои деца ще се почувстват по-добре да ударят възглавница или да скъсат лист хартия, когато са ядосани.

6. Детето ви непрестанно пита: „Ами ако…?“

Тревожните деца, както и тревожните възрастни, са силно загрижени за бъдещето. В опит да запазят чувството си за сигурност, умовете им прескачат през различните изходи от ситуацията. В резултат на това те се опитват да минимизират всякакви обстоятелства, които считат за рискови. Колкото по-малко неизвестни има, толкова по-спокойни се чувстват.

Когато детето обмисля бъдещето, не допускайте грешката в опита си да го предпазите да омаловажите чувствата му. Избягвайте да казвате неща от типа: „Това не е нещо, за което да се притесняваш.“ или „Това няма да стане.“. Вместо това, преминете с него през действията, които може да предприеме, ако ситуациите, от които се страхува, се случат. Колкото и невероятни да са те. Когато детето осъзнае, че не е безпомощно, а е способно да намери решение на занимаващите го проблеми, не само, че тревожността му ще намалее, но и ще се почувства по-уверено.

7. Детето ви има нужда да ходи до тоалетна по-често от връстниците си

Това е случай, при който трябва да се отхвърли наличен физически проблем, преди тревожността да се разглежда като причина. Особено ако детето не проявява други симптоми на хронична тревожност. Изследователи са установили тясна връзка между чувството на страх и потребността от уриниране, макар тази връзка да не е все още напълно ясна. Ако забележите, че детето ви има нужда да пишка често, когато е в стресова ситуация, е възможно то да се бори със силна тревожност.

Най-доброто, което може да направите в подобна ситуация, е да обясните на детето, че чувството за страх и тревогите предизвикват по-често пишкане. Това ще предотврати появата на вторични притеснения у детето, като например какво ще стане, ако не може да намери тоалетна бързо.

Родителската тревожност – начини за справяне

8. Детето ви често се оплаква от болки, за които няма медицинска причина

Хормоните, които се отделят в състояние на стрес, причиняват напрегнатост в мускулите, създавайки чувство за болезненост и слабост. Когато детето ви се оплаква, че краката или ръцете го сърбят, или че има главоболие, преведете го през упражнения за отпускане на тялото. Помолете детето да стегне мускулите си за кратко и след това да ги отпусне, докато диша бавно и дълбоко. Трябва да стяга по няколко мускула наведнъж, започвайки от пръстите на краката и вървейки нагоре, докато цялото му тяло се отпусне.

9. Детето изпитва затруднения да заспи

Случвало ли ви се е умът ви да „мели“ по цяла нощ, обсебен от стресиращи мисли, до степен, която не ви позволява да заспите? За тревожните деца, това често се случва нощем, дори когато няма нищо притеснително в живота им. Тези епизоди предизвикват умора и намаляват устойчивостта към стрес.

Когато вашето тревожно дете откаже да си легне или не иска да спи само, не тълкувайте поведението му като опит да не спазва правилата за лягане вкъщи. Седнете с него и го окуражете да мисли за нещо хубаво, докато не се почувства по-добре. Опитайте да включите детето в процеса. Например, помолете го да избере плюшена играчка, която намира за успокояваща, или да ви помогне да приготвите чаша топло мляко за двама ви. По-малките деца обичат, когато им четем весели истории, докато се унасят.

10. Детето се страхува да опитва нови неща

Тревожните деца често се страхуват толкова силно от провал, че не се опитват, дори когато задачата изглежда много проста и незастрашителна. Вместо да се ентусиазират, че ще карат колело за пръв път, ще започнат училище или ще играят нов спорт, тези деца реагират със страх, а понякога и с отявлен отказ.

На тревожните деца трябва да се каже, че не е проблем ако не успеят от първия път. Трябва да знаят, че всеки път когато паднат от колелото, не претърпяват унизително поражение, а просто се учат как да поддържат баланс, за да са по-добри при следващото каране. Споделянето на истории как вие сте объркали и какво сте научили от тази опитност, ще помогне на детето да се успокои, когато е изправено пред нещо непознато. В този ред на мисли е хубаво да избягвате да критикувате себе си остро пред детето. То изгражда своя подход за справяне с неуспехи наблюдавайки как вие се справяте с вашите. Опитайте да демонстрирате способност за прошка към самите себе си и желание да опитвате отново.

11. Детето ви не израства „фазата на привързаност“

Всички деца преминават през период на „залепяне“ за обгрижващия ги родител в първите години от живота си. Това е нормална част от развитието на индивида и обикновено не е основание за притеснение. Когато, обаче, едно дете проявява явен страх от отделяне след петгодишна възраст, причината може да е тревожност. Пренебрегването на последната би попречило на детето да развие самостоятелност.

Справянето със страха от отделяне изисква подход, базиран на обич, спокойствие и твърдост. Ако вие самите се разстройвате, виждайки страха на детето да се отдели от вас, допълнително затвърждавате неговото разбиране, че дори временните раздели са емоционално болезнени. Най-добре прегърнете детето, усмихнете се широко, покажете приемане на неговите чувства. „Разбирам те, и на мен много ще ми липсваш, но ще се видим отново след няколко часа.“, и се сбогувайте с него весели. Нека взаимодействието бъде кратко. Колкото повече удължавате акта на сбогуване, толкова по-дълго детето ще се чувства притеснено. С времето този модел на бързи, сърдечни раздели ще научи детето, че няма нищо страшно в това, да каже „Чао“.

12. Детето изпитва затруднения да създава нови приятелства, въпреки че има добри социални умения.  

Детето ви може да е очарователно, учтиво и емпатийно, но това няма да му помогне да се социализира, ако тревожността го спъва. Тревожните деца често избягват социалното взаимодействие. докато не се почувстват сигурни сред група индивиди. Когато това се случи, често стават забележително общителни и дружелюбни. За разлика от тях, децата с истински дефицит на социални умения се сблъскват с по-постоянни затруднения да се интегрират в група. Позволете на детето да покани вкъщи приятели след училище. Това ще му помогне да се отпусне, тъй като ще общува в среда, която вече чувства позната и сигурна.

Тревожността може да е проблематична, както за деца, така и за родители, но за щастие е лечима. Ранната интервенция и спокойният, търпелив подход помагат на тревожните деца да преборят успешно страховете си. Децата, научени да се справят със стрес, често демонстрират по-голяма психическа устойчивост в зряла възраст в сравнение с връстниците си. Те се справят с неуспехи с по-голяма лекота. Те разбират, че имат способността да променят света около себе си, правейки го по-добро и безопасно място за всички.

Източник Psy-ed.

Благодарим за доброволния превод на Милена Борисова!

Родителската тревожност – начини за справяне