Натиск и свобода по време на хранене

Валерия Рачева от The Magic of Eating, детски психолог и хранителен терапевт представи темата за „Натиск и свобода при хранене“, като част от “Храненето и злоядите деца“. Споделяме с вас ключови моменти.

Какво е натискът при хранене?

Преди да обясня какво е натиск, нека погледнем ситуацията: Ако детето отказва храна, родителят не знае как да постъпи, често е воден от много емоции. Дори над нас, родителите, се оказва натиск – таблици, стандарти, стремеж да сме в златната среда. А понякога златната среда също не е достатъчна, защото родителят знае какво усеща – да, детето расте добре и всеки казва, че твърде се вглежда, но майката знае, че детето яде по 1-2 неща.

Този натиск показва на детето, че няма контрол над ситуацията, храненето не зависи от него. То приема емоциите от родителя – притеснено е, не се чувства добре. И така се стига до реакция на постоянен отговор на стрес. Може да звучи пресилено – но за едно малко дете храненето може да бъде огромен стрес. То е едно от най-сложните неща, които правим (мускулни групи, умения, сензорика). Но и емоционален дистрес – как може мама да е толкова мила и забавна, когато играем, а когато ядем да е толкова трудно. И за децата се оформя мисълта: „Мама е такава, само когато пред нас има една купичка…“

Как влияят стратегиите за натиск

Те имат трудни последици, които няма да се усетят днес, но може би след година. Децата остават в този отговор на стресова реакция и започват да се ядосват, да се неуверени… Случват се много биохимични процеси и детето вече не усеща апетит, храненото е сведено до минимум.

При някои деца може да има обратен ефект – постоянно преяждане и невъзможност да се доверят на сигналите на тялото си за глад и ситост.

Стратегиите за натиск водят до емоционално хранене и отказ от храна: „Не искам да седя на масата, когато се чувствам зле или когато нямам уменията“.

Как да намалим натиска?

Няма готови решения, работещи за всяко семейство. Винаги се работи според средата, ценностната система и индивидуалните характеристики на членовете на семейството. Има някои основни неща, които може да предложим, но да не очакваме, че ще сработят като с магическа пръчка. Изискват време и постоянство.

• Да наблюдаваме –  да видим как детето се чувства, кое не му харесва. Падането на парче хляб в супата може да не е проблем за нас, но може да е край за храненето за детето. И да помислим каква е причината – дали детето е преуморено или просто не иска трохи, разпилени в супата.
• Да си направим видео на едно хранене и да го пуснем без звук с фокус върху невербалната комуникация – детето много разчита на това.
• Да се запитаме – какво можем да променим в тази ситуация, за да стане по-приятна и весела?
• Да оставим детето –  да проучва и изследва храната, каква консистенция има, на какво мирише…
• Да не използваме оценъчни фрази – „Бананът е вкусен, ти вчера го яде и го хареса, а днес не го искаш?!“
• Да опитваме храната и ние – да, днес е по-топло, по-студено, по-хрупкаво
• Да използваме разнообразни думи за вкус и текстура – даже и „негативни“. Ако ние имаме негативно възприемане на думата – можем да изберем да не я използваме. Aко я изтървем няма страшно – дори може да се използва като нещо забавно. Може да си направим речник с думи за вкус, текстура и усещане, дори да си измислим дума. Ако детето използва негативна дума („това е гадно като мухлясал грах“): „Много интересна връзка направи.. Чудя се, дали може да измислим и друга дума за сравнение?“

Силата на семейното хранене

Как да потеглим по този път на промяна и сме на различни мнения

С партньора:

Всъщност това е един път, който трудно можем да извървим сами, нужна ни е подкрепата на партньора. В родителството няма добро и лошо ченге – а едно ченге. В трудните ситуации обикновено действаме по начин, който ни е заложен, не винаги имаме обяснение защо го правим – просто това е най-бързия начин да реагираме.

С роднините, които участват в отглеждане на детето:

Добре е да си напомняме, че когато влезем в директен сблъсък на две ценностни системи няма промяна. Когато говорим с факти и изследвания, цитираме докторите, това може да е силен довод пред по-възрастните роднини. Те ще виждат, че родителите не правят нещо, което не знаят, а че детето е най-важното за тях и те търсят много информация.

А какво е свобода по време на хранене?

Важно е да знаем, че всяка свобода върви със своите отговорности. Така детето свиква, че постоянно имаме отговорности- към себе си и другите, към дома. Дори игрите имат правила.

Един забавен пример: защо децата ядат „вредни храни” – защото ние не се интересуваме от тях, не натискаме детето да яде още и още чипс например. Нагласата ни е, че не ни интересува дали ще изяде още 1 чипс, и детето не усеща този натиск.

Какво помага?

• Режим – предвидимост на това кога следва храненето. Така детето има контрол – може да предвиди собственото си ежедневие. Храненето се случва не защото мама е казала, а защото всеки ден това ми се случва. Затова и навиците ни помагат – те ни успокояват.
• Дребни ритуали за всеки ден, които много помагат на децата да се успокоят.
• Да се сервира и предпочитана храна за детето. Но това не значи да му предлагаме безкраен избор на заместващи храни: „А искаш ли и вместо това малко кашкавал? Или салам?“ Някои деца стигат до това да искат определени марки храни и да имат стриктни изисквания
• Детето да има избор, съобразен с възрастта му. Например, къде да изпие сиропа за кашлица: „Искаш ли да седнем на дивана или на пода пред огледалото?“

10 начина да подобрим храненето на детето

А каква е разликата между каприз, придирчиво хранене и проблеми?

Ще го онагледим с един пример: детето е болно и иска да се храни само със супа. Това е резонно и родителите се съгласяват. Но ако преминат 2-3 седмици след оздравяването и детето продължава да иска само супа, този каприз вече е навик, това не е период, а система. Това означава, че не просто детето го прави, а че мама и татко са го приели. Детето си казва:  „Тогава бях болен, сега ще продължа да искам само супа”. А ако, след като е оздравяло, детето се пробва няколко пъти и ние удържим, то приема предишния нормален начин на хранене.

Онлайн курс “Храненето и злоядите деца”

За да научиш какво означава детето да е злоядо.

За да научиш как да въведеш в семейството си добри навици и практики, свързани с храненето.

За да се вдъхновиш от опита на нашите специалисти.

За да знаеш при какви проблеми, свързани с храненето какъв специалист да потърсиш.