Похвалите

Не се бях замисляла, че начинът, по който хвалим децата си за техните постижения и резултати, и че думите, които използваме, за да изградим положителните си чувства към успехите им, оказват голямо значение, за да може детето да изгради една стабилна и положителна самооценка за себе си. Думи и изрази, като: „Браво“, „Чудесно“, „Страхотно“, „Супер си“ и други подобни не носят стойност за децата, така че да ги мотивира да продължават по същия начин и дори нещо повече – да продължават да опитват, а даже напротив.

В книгата „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори“ е представена точна тази друга гледна точка за похвалите и как да ги използваме така, че те наистина да имат дълготраен ефект върху самочувствието на детето. 

Една от основните ни задачи като родители е да подпомагаме и да развиваме положителната представата на децата ни за самите тях, тяхното чувство на сигурност и увереност, че могат да се справят и с всички трудности на пътя им. Децата, които растат в дом, в който способностите им биват оценени и уважени, растат по-уверени в себе си, имат по-голямо желание да посрещнат предизвикателствата на живота и си поставят постигането на по-високи цели в сравнение с децата, които не растат в подобна среда.

Според психотерапевтът Натаниъл Брандън – самооценката е ключов момент при изграждането на личността, психологическо развитие и мотивация. Самооценката влияе на мисленето ни, емоциите, копнежите, ценностите и целите.

Това, което ние можем да направим като родители е да показваме уважение, да зачитаме чувствата на детето ни и да помним, че всеки път, когато му предлагаме възможност да избира или възможност да реши даден проблем, то натрупва увереност и самочувствие.

Друг начин да помогнем на детето ни да изгради положителен образ за себе си е като го хвалим, когато е направило нещо добро и хубаво или е постигнало висок резултат. Оказва се обаче, че думите, които използваме при даването на похвала са от изключително важно значение за това как детето ще реагира на получената похвала. За да проверим това, нека да си припомним случаите, когато нас са ни хвалили. Каква беше реакцията ви?

Ако смятате, че това, за което човекът отсреща ни хвали, не е истина, то ние можем:

• да се усъмним в този, от когото идва похвалата;
• да се изплашим;
• да обърнем внимание на слабостите си;
• да се разтревожим;
• да я изтълкуваме като опит за манипулация.

Добрата похвала според д-р Хаим Гинът, се състои от две части:

1. Възрастният описва с одобрение това, което чува и вижда.

2. Детето, след като чува описанието, може само за себе си да формулира похвалата.

Но как да се научим на описателна похвала?

Дайте си време да си представите какво точно е направило детето ви във всяка една ситуация и след това опишете в детайли какво виждате или какво чувствате.

Вместо да оценявате: „Много е хубав шалът, който си изработила за мен.“ Опишете: „Виж какъв червен цвят и какви пухкави ресни и колко много равни ситни бодове.“

Има и друг начин, който описва. При него добавяме и по една-две думи, които определят похвалното поведение на детето. Например: „Застъпила си се за приятелката си, въпреки че другите деца са ѝ се подигравали. Това е истинско приятелство“ или „Това изисква кураж.“

Идеята е да кажем на детето нещо за самото него, което най-вероятно то не е знаело преди.

От нашите кратки описания детето ни научава какви са силните му страни. Тези моменти, в които неговите качества са били назовани, то запомня и в момент на нужда винаги може да си спомни за тях и да се пребори със страха или съмнението. Похвалата „добро момче“, на следващия ден може да бъде сменена с „лошо момче“, но не може да му отнемем момента, когато ни е зарадвало с картичка за рождения ден или когато се е упражнявало упорито въпреки голямата умора.

Ето и няколко въпроса за размисъл: Замислете се какви качества харесвате във вашето дете? Какво направи детето ми, което на мен ми е харесало и аз не съм обърнал внимание? Какво бих могъл да кажа като използвам описателната похвала?

Нашата задача на родители е да покажем на децата си къде им е силна страна, а не слабата.

Похвалата е като храната – ако прекалим с нея, няма да постигнем желания резултат, а даже обратното. Трябва да я използваме избирателно.

Трябва също да следваме следните правила:

1. Да се стараем похвалата да е съобразена с възрастта на детето ни. Едно малко дете може да изпита гордост, ако отбележим, че си мие зъбките всеки ден, а един тийнейджър, може да се обиди.
2. Да избягваме похвали, които напомнят за минали несполуки или слабости. Пример: „Е, най-накрая го изсвири както трябва.“
3. Да внимаваме нашият ентусиазъм да не попречи на желанието на детето да се доказва. Ако едно дете получава всеки ден похвали колко хубаво свири и как заслужава да отиде в Карнеги Хол, то може да го изтълкува, че родителите му имат желание повече от него то да стане музикант и да го възприеме като натиск.
4. Да не забравяме, че действията, които хвалим биват многократно повтаряни. Затова, ако не искаме детето ни да продължава да прави нещо, по-добре е да не го стимулираме като го хвалим.

Какво да правим, когато думите за одобрение се изплъзнат от устата ни и забравим да опишем и покажем нашето чувство?

Откакто прочетох за новия начин на одобрение и даване на похвала, определено изпитвам трудност и думите „Браво“ или „Супер“ много често се изплъзват от устата ми. Определено е трудно да ги забравим и бързо да превключим в режим описателна похвала. Затова, дори това да се случи, Адел Фабер и Илейн Мазлиш съветват да продължим с обяснение на първоначалната си реакция, за да поясним възклицанието си.

Как да похвалим детето за това, което отдавна е трябвало да направи? 

Представете си следната ситуация: отивате в магазина и детето ви започва да пипа по щандовете, да ви дърпа за полата да му купите играчка, след като сте го предупредили, че няма да купувате, говори силно, бяга. А сега си представете, че отивате заедно в магазина, а детето ви е плътно до вас, пита какво да сложи в количката за пазар, спокойно е и не ви притеснява с нищо.

Искате да го похвалите за държанието му и първоначалната реакция би била: „Браво на теб. Днес много добре се държа в магазина. Ето така правят послушните деца.“ Но ако искаме да използваме техниката на описателната похвала, за да има смисъл от това, което казваме за детето, можем винаги да опишем какво чувстваме: „Днес, се почувствах изключително добре, когато бяхме в магазина“. То ще разбере защо.

Правилно ли е да похвалим едно дете с думите: „Много се гордея с теб“?

Авторките споделят, че ако похвалим детето си с думите „Много съм горд с теб“, когато то е постигнало успех, рискуваме радостта от достижението на детето да бъде изместена. Сякаш на преден план идва нашата гордост, а не достижението на детето. Много по-добре би било да кажем: „Какъв успех! Трябва да се гордееш със себе си.“

Как да подходим, когато детето ни спечели награда?

Ако детето ни е спечелило награда в състезание и ние кажем: „Не съм изненадан. Знаех си, че ще се справиш.“ всъщност ние изтъкваме нашата проницателност. По-полезно би било за детето да чуе: „Наградата е свидетелство за много усилия и голямо упорство.“

Какво да направим, когато детето ни се отчайва бързо, когато нещо не му се получава?

1. Отчитаме тревогата и раздразнението му и го подкрепяме, а не омаловажаваме чувствата му.
2. Показваме му, че всъщност се учим докато грешим.
3. Даваме пример. Нека гласно да изразяваме ситуациите и какво мислим да направим, когато ние самите грешим. Така ще дадем модел на поведение и на детето и то ще знае какво да прави, когато то греши.

Колкото повече показваме и изказваме похвали за добрите страни на децата ни, толкова повече те са склонни да показват и правят това, което се очаква от тях, да бъдат ангажирани със семейството, да показват добрите си страни.

Основната идея е децата да са доволни от самите себе си, а не от получената награда.

Има моменти, когато децата ни правят нещо нередно, някаква грешка. Тогава първата ни реакция е отправим укори и обвинения. Но, ако се опитаме да сменим тактиката и вместо да се караме, намерим дела и минали събития, заради които да похвалим детето, то детето ще разбере по-добре какво се е случило и само ще измислил решение това да не се повтаря в бъдеще.

Всичко до тук звучи като приказка. Като нещо много лесно за казване, но трудно за правене. Затова имайте куража и смелостта да се обърнете срещу утвърдените практики и експериментирайте с всички изброени съвети, за да видите как това ще се отрази върху поведението и самооценката на детето ви.

Аз вече започнах да се уча и да проверявам и адаптирам в ситуациите. Трудно е, но имам желание, защото вярвам, че зачитането на детските емоции и начините, с които се справяме в ежедневните ситуации, се закодират в паметта и направляват психическото развитие на децата ни.

Дерзайте и вие!

Научете повече за слушането, наказанията и насърчаване на самостоятелността.

---

Повече за авторите на книгата:

Адел Фабер и Илейн Мазлиш са световно признати експерти по комуникацията между родители и деца. Първата им книга, Liberated Parents/Liberated Children, която не е преведена на български език, получава висока оценка и предизвиква огромен интерес сред родителите. В нея те споделят за всичките тези методи и съвети, които научават по време на семинарите за родители, водени от видния детски психолог д-р Хаим Гинът. Тези идеи повлияват живота им и променят начина им на общуване със собствените им деца.

След много години на отхвърляне идеята за книга с точни и практични насоки за общуването с децата, те написват и втората си книга „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори“, която е преведена на над 30 езика и са продадени над 3 000 000 копия. 

На български език е преведена и книгата на д-р Хаим Гинът, от който нашите две авторки черпят вдъхновение и опит. Книгата се казва „Детето и ние“ и ще бъде следващата в моя списък от книги за четене. Повече за известния психолог и неговите принципи, може да намерите тук.

Гост-автор: Любомила Атанасова – майка на две момчета, психолог, преводач и създател на бранда за текстилни подаръци с десен на детска рисунка Miloky. Обича да пътешества и да се запознава с нови хора, да твори с ръце и да радва хората около себе си. В свободното си време изучава лечебните свойства на билките и стайните растения и тяхното приложение. Темите, от които се вълнува и за които пише са свързани с опазване и грижа за природата, детското творчество, родителството и изкуството на правенето на подаръци. Повече за нея ще научиш от блога й.