Как да говорим така, че детето да ни слуша

Като родители доста често ни се случва да отправяме обвинения и заплахи, да лепим етикети, да даваме заповеди, да изнасяме дълги проповеди и назидания, да правим предупреждения, да сравняваме с други деца, да проявяваме сарказъм, да правим пророчества и какво ли още не.

Ежедневните битови сблъсъци са част от репертоара във всяко едно семейство. Често се чувстваме неспособни да се справим с неподчинението на детето ни или по-скоро с невъзможността да го накараме да направи това, което изисква дадена ситуация.

Но повишаването на тон, празната чаша на търпението, нервните изблици и всички тези безуспешни опити да контролираме нещата, не водят до нищо добро. И дори по-скоро до още по-голямо упорство и съпротива от страна на малкия човек.

Когато попаднах на книгата „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушам така, че да говори„ на Адел Фабер и Илейн Мазлиш, придобих увереност и желание да експериментирам с всички практически съвети на авторите. Те звучат много естествено и са поднесени с чувство на разбиране към проблемите и конфликтите между родители и деца.

В няколко серии от постове ще представя в съкратен вариант това, което авторите на книгата препоръчват, за да може и вие още днес да пробвате.

Започвам с тази част, в която са представени 5 умения, които да използваме в ситуации, когато искаме да накараме детето ни да ни чуе и послуша.

1. Описваме какво виждаме или описваме проблема.

Трудно е да направиш това, което трябва, когато хората ти казват, че си сгрешил. По-лесно е да се съсредоточиш върху проблема, когато просто някой ти го опише.

Така например, вместо: „Толкова си безотговорен. Винаги пускаш крановете и ги забравяш. Искаш да се наводним ли?“

Описваме какво виждаме: „Джони, водата във ваната скоро ще прелее.“

2. Даваме информация.

Информацията се приема много по-лесно от обвиненията. Когато на децата им се обясни, те обикновено сами могат да се досетят какво трябва да направят.

Така например, вместо: „Кой е пил мляко и е оставил бутилката отвън?“

Даваме информация: „Деца, когато млякото е извън хладилника, то се вкисва.“

3. Казваме го с една дума.

Децата не обичат да слушат поучения, назидания и дълги проповеди. Това, което казваме с много изречения, за да опишем последствията от дадено поведение, може да се каже с една-две думи.

Вместо: „Многократно ви помолих да си облечете пижамите, но вие само се правите на палячовци. Нали се разбрахме преди да гледате телевизия да си облечете пижамите, но не виждам и следа от намерение за нещо подобно“.

Казваме го с една-единствена дума: „Деца, пижамите.“

4. Описваме какво чувстваме.

Децата са склонни да се вслушат, когато родителите им говорят искрено за чувствата си. По този начин можем да бъдем искрени без да ги обидим. Не коментираме характера или личността на детето.

Вместо: „Престани. Ужасно си досаден.“

Казваме какво чувстваме: „Не обичам да ме дърпат за ръкава“.

5. Пишем бележка.

Понякога писането на бележка има много по-силен ефект върху детето, отколкото говоренето. Така например, на един баща, на когото му било омръзнало да чисти мивката, запушена от космите на дъщеря му, поставил бележка на огледалото в банята:

„Помощ, задушавам се от косми. Гррр. Твоя запушена мивка.“

Когато един от вариантите не сработи, пробваме с някой друг, а после с още някой. Със сигурност ще бъдем чути в един момент. Важното е да сме истински, защото, ако говорим миличко, когато всъщност сме ядосани, нашите опити ще бъдат безрезултатни и ядосаното ни ще ескалира в нежелана за нас посока.

Авторите на книгата предлагат да си водим дневник и да описваме ситуациите, в които сме приложили научените техники, реакцията на детето и нашата реакция.

Така например, през следващата седмица може да записвате:

• ситуацията: …
• използваното умение: …
• реакцията на детето: …
• моята реакция: …

Пожелавам ви успех в постигането на взаимно уважение, разбирателство и семейна хармония.

Научете повече за наказанията, похвалите и насърчаване на самостоятелността.

---

За авторите на книгата:

Адел Фабер и Илейн Мазлиш са световно признати експерти по комуникацията между родители и деца. Първата им книга, Liberated Parents/Liberated Children, която не е преведена на български език, получава висока оценка и предизвиква огромен интерес сред родителите. В нея те споделят за всичките тези методи и съвети, които научават по време на семинарите за родители, водени от видния детски психолог д-р Хаим Гинът. Тези идеи повлияват живота им и променят начина им на общуване със собствените им деца.

След много години на отхвърляне идеята за книга с точни и практични насоки за общуването с децата, те написват и втората си книга „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори“, която е преведена на над 30 езика и са продадени над 3 000 000 копия. 

Следват книгите:

1. Siblings Without Rivalry (преведена на български със заглавието „Братя и сестри без вражди“)

2. How to Talk So Kids Can Learn – At Home and in School

3. How to Talk So Teens Will Listen & Listen So Teens Will Talk (преведена на български със заглавието: „Как да говорим така, че тийнейджърът да слуша – и да го слушаме така, че да говори„)

Докато правех проучването си за авторките Адел Фабер и Илейн Мазлиш, попаднах и на сайта на дъщерята на Адел Фабер – Йоана Фабер (англ. Joanna Faber). Тя следва стъпките на майка си като помага на родителите в общуването им с техните деца, а през 2017 година излиза и нейната първа книга „How to Talk so Little Kids Will Listen: A Survival Guide to Life with Children Ages 2-7„.

Ето тук може да научите повече за книгата и за мобилното приложение, специално създадено към книгата, което аз лично много харесах.

На български език е преведена и книгата на д-р Хаим Гинът, от който нашите две авторки черпят вдъхновение и опит. Книгата се казва „Детето и ние“ и ще бъде следващата в моя списък от книги за четене.

Повече за известния психолог и неговите принципи, може да намерите тук.

Гост-автор: Любомила Атанасова – майка на две момчета, психолог, преводач и създател на бранда за текстилни подаръци с десен на детска рисунка Miloky. Обича да пътешества и да се запознава с нови хора, да твори с ръце и да радва хората около себе си. В свободното си време изучава лечебните свойства на билките и стайните растения и тяхното приложение. Темите, от които се вълнува и за които пише са свързани с опазване и грижа за природата, детското творчество, родителството и изкуството на правенето на подаръци. Повече за нея ще научиш от блога й.