7 причини да оставите детето да полага усилия

Първата ми реакция, когато чуя „Мамо, помогни ми“ или „Мамо, не мога да го направя“, е да скоча и да оправя нещата. Но нека преди да влезем в ролята на супергерой да си зададем въпроса какво постигаме по този начин.

Помага или пречи в дългосрочен план спасяването на децата от нуждата да полагат усилия?

Никой не обича да се мъчи. Да полагаш усилия е неприятно и некомфортно, но без тях няма напредък. Когато спестяваме на децата си нуждата от усилия, ние не им даваме възможност да достигнат пълния си потенциал. Децата се научават да излизат извън зоната си на комфорт именно чрез полагането на усилия. По този начин развиват упоритост, умения да решават проблеми и в крайна сметка увеличават възможностите си да постигат цели и да допринасят за обществото.

Защо е важно да се полагат усилия?

Временният дискомфорт от положените усилия носи значителни ползи. Ето кои са 7-те основни причини, поради които е важно децата да полагат усилия:

1. Усилията водят до напредък

Полагането на усилия е съществен компонент от постигането на напредък. Ако правим само неща, които са лесни, не се развиваме. А ако не се развиваме, никога няма да достигнем пълния си потенциал.

Например, ако един атлет от гимназиален отбор иска да стане бегач на дълги разстояния, той няма да успее, ако продължи вечно да бяга по една миля. Той ще трябва да се стреми да бяга все по-дълги отсечки. В началото ще бъде трудно, но, ако устои на трудностите и дискомфорта, това ще го направи по-добър бегач. Същото се отнася и за всякакви други физически, спортни и социални дейности.

Чували ли сте за науката за невропластичността? Невропластичността е способността на мозъка да се адаптира. Мозъкът може да създава нови връзки и да се адаптира към нови обстоятелства. Когато постоянно повтаряме дадено трудно действие, нашият мозък формира нова връзка и така с времето действието става по-лесно.

Изследвания показват, че новите неща и предизвикателствата са важни за невропластичноста и за повишаването на когнитивната функция. Предизвикателствата са съпроводени от усилия, а с усилията идва и напредъкът. Освен че развива мозъка, полагането на усилия допринася и за формирането на характера. Децата развиват своите вътрешни сили, упоритост, концентрация и решителност.

2. Достатъчно или прекалено много?

Разбира се, да караме детето да се мъчи със задача, която не е подходяща за етапа на неговото развитие, не е продуктивно. Научете децата, че да молят за помощ не е равносилно на отказване. Това е просто друга стратегия, с помощта на която децата могат да решават проблеми или да преодоляват големи затруднения. Има задачи, с които те не са готови сами да се справят.

Помислете за въвеждането на правило. Например: „Опитай три пъти сам/сама и ако имаш нужда, помоли за помощ“ или „Пробвай три различни начина преди да помолиш за помощ“. Ако детето ви помоли за помощ за нещо, с което може да се справи само, задайте насочващи въпроси: „Коя е следващата малка крачка, която можеш да направиш сам/сама?“ или „Къде според теб можем да намерим тази информация?“. Запитайте се дали можете да им помогнете поне частично да изпълнят задачата сами или има умение, на която първо трябва да ги научите.

3. Полагането на усилия изгражда умения за разрешаване на проблеми

Борейки се с предизвикателства децата научават как да разрешават проблеми. По време на този процес децата развиват своите креативни умения за разрешаване на проблеми. Разбират, че, ако дадено решение не работи, няма проблем да се върнат в изходна позиция и да опитат друг подход. Научават кои стратегии работят и кои не, и тренират аналитичното си мислене.

Без нуждата от усилия, децата никога няма да се сблъскат с проблеми, които да решават. Ако всичко е лесно, те няма да търсят и изпробват различни идеи, няма да анализират защо дадена идея не е проработила и няма да опитват отново. Овладяването на този процес е необходимо условие за постигане на успехи в училище, в работата и в живота. Дори ако една стратегия не проработи, децата осъзнават, че грешките и провалите са ценни уроци. Способността на децата да се учат от това, което не е сработило и да помислят върху причината за този неуспех, ще им помага през целия им живот.

Ако предпазваме децата си от необходимостта да се борят и да полагат усилия, ние им отнемаме възможността да развият способностите, които са им нужни за постигане на успех.

4. Полагането на усилия спомага за развиването на мислене, насочено към усъвършенстване

Съвсем ествествено процесът на справяне с предизвикателства и усъвършенстване на способностите за разрешаване на проблеми подпомага развиването на мисловен модел, насочен към усъвършенстване. Този модел формира начина, по който децата реагират на премеждията в училище и в живота си. Според различни изследвания той е свързан с академичните постижения на децата.

Чрез полагането на усилия децата осъзнават, че мозъкът им може да се развива, че могат да правят трудни неща и че грешките са просто възможности да се учиш. В резултат на това, децата приемат, че трябва да полагат усилия, вместо да ги избягват и да се страхуват от тях. Те научават, че могат да развиват своите способности чрез практикуване и полагане на усилия, и че няма нужда да се стремят да изглеждат умни или перфектни. Процесът и усилията, които той изисква, са много по-важни от крайния резултат.

Полагането на усилия учи децата да оценяват упоритата работа и всеотдайността. Децата развиват увереност, че могат да се справят с предизвикателствата в живота си. Мисловният модел, насочен към усъвършенстване, развива устойчивост и любов към учението – важни предпоставки за иновативност и постижения.

5. Полагането на усилия учи децата да се справят с емоциите си

Усилията може да предизвикат емоции като объркване, тъга, разочарование и понякога гняв. И макар че тези емоции не са приятни, на всеки от нас му се случва да ги изпита. Полагането на усилия учи децата как да управляват тези чувства по един здравословен за тях начин. Не е добре да крием тези чувства или да ги използваме като извинение за лошо държание. Вместо това трябва да се научим да ги приемаме без осъждане и да усвоим практики, които да ни помагат да преодоляваме подобни трудни емоции (дълбоко дишане, медитация, рисуване и др.). Чрез полагането на усилия децата се научават на тези много важни способности.

6. Как да научим децата да се саморегулират?

Способността да се управляват емоциите, мислите и поведението в името на постигането на дадена цел се нарича саморегулация. Тя включва умението да се справяш с негативните емоции по такъв начин, че те да не стават натрапчиви и плашещи. Саморегулацията е в основата на физическото, емоционалното и обещественото благополучие, академичните постижения и икономическия статус. Тя се свързва с по-добро представяне в училище, по-успешно изграждане на отношения и по-малко поведенчески проблеми.

Ако вашето дете или ученик изпитва объркване и огорчение докато полага усилия да извърши дадена дейност, помогнете му да премине през този период като поеме дълбоко въздух. (Най-добре е да практикувате дълбоко дишане и когато детето е спокойно, за да може по-лесно детето да приложи тази практика в моменти на стрес). Покажете емпатия като използвате изрази като „Изглеждаш разочарован/огорчен. Трудно е, но ти ще успееш да се справиш“. Ако е нужно, помогнете на детето да намери начин да се успокои. Следващият път, когато детето изпита разочарование или огорчение, припомнете му как може да се справи с това. Някои деца реагират положително на метода с карти, които изброяват различни начини за справяне с емоциите (напр. „Когато съм огорчен/разочарован/объркан, поемам три пъти дълбоко дъх“ или „Когато съм тъжен, мога да погледна снимка на семейството ми“).

Някои деца се страхуват от провала и може да преживяват вътрешна борба. Обяснете на децата, че провалът е част от учението и успеха. Открито споделете вашите собствени неуспехи и истории за хора, които са постигнали успех въпреки провалите. Такива разговори учат децата, че неуспехът е валиден за всички и това не трябва да се отразява негативно върху тяхното самочувствие.

7. Супергероите се раждат благодарение на усилията, които са положили

За децата полагането на усилия е трудно, а още по-трудно е за нас да ги гледаме как го правят. По този начин обаче помагаме на децата да изградят мисловния модел и уменията, които са им нужни за един щастлив и успешен живот. Не е забавно да се напрягаш, но е необходимо за развитието на значими умения като разрешаване на проблеми, упоритост и саморегулация. Полагането на усилия развива увереността и стремежа към усъвършенстване. Предимствата, които децата получават, са в пъти повече от недостатъците.

Затова, вместо да влизаме в ролята на супергерои, нека да научим децата си как сами да изиграят тази роля.

Източник BigLifeJournal.

Благодарим за доброволния превод на Десислава Лазарова!