Силата на позитивното внимание

Как да прилагаме позитивно вместо негативното внимание, за да постигнем промяна в поведението

Когато децата се държат лошо, естествената реакция от страна на родителите и възпитателите е стремеж да ги поправят, да им посочат – понякога недотам спокойно – какво нередно вършат. Макар и да изглежда като проява на здрав разум, това може да доведе до противоположни на желаните резултати.

Специалистите в областта са установили, че промяна в поведението на децата се постига далеч по-ефективно с позитивно, а не с негативно внимание. Проучване посочва, че чрез похвала на поведение, което се цели да бъде поощрено, се постигат по-добри резултати от изтъкване на поведение, което има нужда от коригиране.

И така, какво имаме предвид под позитивно внимание? И как това да се фокусираме върху позитивното вместо върху негативното е различно от това „да се правим на разсеяни“ и да си затваряме очите за лошото поведение на децата?

Позитивното възпитание

Какво представлява позитивното внимание?

Лесно е да се реагира остро, когато децата вършат нещо нередно и да не се реагира изобщо, когато вършат това, което се очаква от тях. Позитивното внимание налага смяна на фокуса. Да обръщаме внимание на доброто поведение и да отминаваме (поне за момента) недотам доброто. Идеята е, че за децата вниманието на родителя е от такова значение, че те засилват поведението, което го привлича, дори и ако им е направена забележка за него.

Тоест, вместо да им се караме за това, което правят грешно, ние трябва да се стремим да забелязваме това, което правят правилно. Промяната в перспективата е проста, но противоречи на вековни норми във възпитанието. Затова отнема известно време да се прилага на практика преди да се превърне във втора природа.

Как да прилагаме позитивното внимание?

Как да приложим всичко това на практика? Позитивното внимание може да приеме различни форми. Например словесна похвала, прегръдки, целувки, плясване на ръце или възнаграждение. То може да изглежда по един начин за едно тригодишно дете и по друг за един тийнейджър, но в основата си представлява едно и също нещо.

„Ключът е в това родителите да бъдат максимално точни в обясненията си когато поощряват децата си, за да знаят те какво е точното поведение, което се очаква от тях.“ Специалистите понякога наричат това „етикетирана похвала“.

Вместо да кажете просто „Добра работа!“ или „Харесва ми как правиш това“, опитайте да изразите какво точно ви харесва в поведението им.

Например, можете да кажете: „Много съм доволна, че споделяш пастелите с брат си“ или „Наистина е чудесно, че подготви домашните си преди да ме попиташ дали можеш да играеш на таблета“. Независимо от възрастта им, децата се чувстват удовлетворени когато поведението им ви радва,. Когато знаят за какво точно сте ги похвалили, те ще се чувстват стимулирани да го повторят и в бъдеще.

Но как да се справим с лошото поведение?

Това вероятно е най-предизвикателната задача. В ситуация, в която дете се държи така, че представлява опасност за себе си или за околните, е необходима намеса от страна на възрастен. Във всички останали случаи се опитайте максимално да игнорирате лошото поведение. Когато то спре, проявете позитивно внимание. Специалистите по детско поведение наричат това „активно игнориране“. Липсата на внимание изпраща на децата ясното послание, че конкретната проява не е начинът, по който ще получат желаното. За да засилите ефекта, побързайте да им предоставите своето внимание веднага щом се успокоят или изпълнят това, което сте им казали.

Това, че сте игнорирали лошото поведение в конкретния момент не означава, че сте си затворили очите за него или че сте го поощрили, а точно обратното.

Когато сте свидетели на поведение, което искате да коригирате, не бива да го правите веднага. Поемете дълбоко въздух, отбележете си го наум, може внимателно да го пренасочите към нещо друго или активно да го игнорирате.

Пренасочването може да се изразява в това да попитате детето дали е гладно или да заговорите за скоро предстоящо семейно събитие. По-късно, когато обстановката се е успокоила, може да се върнете на проблема и да го обсъдите заедно.

Позитивното внимание в действие

Как действа позитивното внимание в трудна ситуация. Да си представим ситуация, която рано или късно се случва на всеки родител: детето ви капризничи на касата в магазина, защото иска да му купите шоколад. Ако отстъпите и му вземете шоколада, това вероятно бързо ще прекрати спора, но със сигурност скоро отново ще изпаднете в подобна ситуация. Вероятно ще получите същия резултат и ако се опитате да преговаряте, като например „Ще си получиш шоколада, щом се приберем вкъщи“.

Много родители усещат укора на околните когато са на обществено място. Те се чувстват принудени да разиграят сцена, в която показват строгост към децата си като им кажат да се спрат, повишат им глас или започнат да преговарят с тях. Много вероятно е този тип поведение да не подобри нито вашето настроение, нито това на детето ви. Освен това няма да предотврати повторно изпадане в същата ситуация, тъй като несъзнателно сте подхранили лошото поведението с това, че сте му обърнали внимание.

Ако все пак сте от родителите, които прилагат активното внимание, то просто ще изчакате капризниченето да спре (разбира се, на думи звучи лесно). Веднага щом детето се успокои, приложете своето активно внимание и го похвалете. „Наистина се гордея с теб за това, че се успокои, че си пое дълбоко въздух и разбра, че не бива да се държим така“.

Когато сте се прибрали вече вкъщи и емоциите са позатихнали можете да повдигнете въпрос за случилото се.

При този сценарий се препоръчва в разговора с детето да включите голяма доза приемане на нещата. Например: „Видях, че в магазина ти беше много трудно когато ти казах, че няма да получиш шоколада. Когато ти отказвам нещо, това означава, че в момента не може да го получиш. Според теб как бихме могли да постъпим следващия път когато се случи нещо подобно? Мислиш ли, че ще можем да се справим по-добре?“

„Така сте признали и сте отразили емоционалното преживяване на децата, както и желанията и нуждите им в конкретния момент, но също така сте заявили своите родителски очаквания, граници и приоритети.

Важно е да се има предвид, че с еднократно игнориране на проява като капризниченето в магазина няма да решите проблема отведнъж. Трябва да имате едно наум за така нареченото „затихващо избухване“, или с други думи, нещата ще се влошат преди да тръгнат към подобрение. Тоест, интензивността на капризниченето може да се засили преди напълно да изчезне и така да ви се наложи да игнорирате няколко такива пристъпа преди те да спрат.

Какво да направим ако лошото поведение продължава

Ако продължавате да сте свидетели на прояви, които се стремите да премахнете, може би е време да обедините усилията си с тези на специалист по психично здраве, за да изработите индивидуален план за действие за вас и вашето дете. Много ефективна в този случай може да бъде диаграмата на поведение, особено ако възнаграждението, което детето ще получи, е вашето позитивно внимание. Ако крайната цел е прекалено трудоемка за детето, за начало можете да я раздробите на по-малки и по-лесно постижими цели. Те ще ви помогнат да отъпчете пътеката към така желания краен резултат.

Понякога всичко необходимо, за да накарате тийнейджър да промени поведението си е малко признателност. Тийнейджърите по природа са самовглъбени, но това не означава, че не се интересуват от чувствата ви. Ако за вас е важно да се събирате всички заедно за вечеря като семейство без да използвате телефони на масата, тогава просто им го кажете. „За мен наистина значеше много това, че вечеряхме заедно. Толкова беше хубаво без телефони и други разсейващи средства, имах чувството, че наистина се изслушваме“.

Детето ми не слуша! Как да се справим с нежеланото поведение?

Изграждане на по-силна връзка

Преминаването към модела на позитивно внимание отнема търпение и практика от страна на родителя. Понякога може да се върнете крачка назад и да загубите хладнокръвие, но това е в реда на нещата. Все пак сме просто хора. Ако това се случи, извадете поука от случилото се чрез извинение и чрез изразяване на това, което ви е разстроило и обсъдете какво да промените в поведението си следващия път.

4 въпроса, които да задавате на детето всеки ден

Друга полезна в дългосрочен план идея е активното прекарване на известно време, било то и по 10 минути на ден, с децата си. През това конкретно време от деня родителят ще има възможността да е изцяло на разположение на своето дете, вършейки заедно нещо приятно като игра на карти, редене на пъзел, игра с лего или проявя на някакъв вид творчество. Стремим се да изградим постоянство в ежедневието им и да се уверим, че им отдаваме цялото си внимание по позитивен начин. Защото ако децата не получават вниманието, от което имат нужда, започват да го търсят по друг начин.

В крайна сметка, освен да се справи с лошото поведение, прилагането на позитивно внимание може да създаде и по-силна връзка между вас и детето ви.

„Това, което знаем за психичното здраве на децата като цяло е, че хармоничните взаимоотношения с възрастните, като родители, баби и дядовци, детегледачи или друг от обкръжението им, играят ролята на цялостен защитен фактор срещу проява на други психични разстройства или симптоми“.

Източник Childmind. Благодарим за доброволния превод на Александра Иванова!