Ефективни методи на дисциплина

Детето ви е направило нещо нередно или не е направило нещо, което е трябвало да направи. За много родители това сигнализира за нужда от дисциплина. И за повечето родители това по-скоро означава наказателна дисциплина – да отнемете някоя привилегия или притежание или да помолите детето си да направи нещо, което не иска да прави, например домакинска работа или учене вечер през уикенда.
Но преди да се ангажирате с наказателната дисциплина, има няколко точки, които трябва да обмислите и които могат да доведат до промяна на посоката на вашите дисциплиниращи действия.
Първо, никога, никога, не го правете когато сте още ядосани или разстроени.
Дисциплинирането в момент на емоционалност неизменно ще има негативни последици. Тя ще бъде наказателна е ще доведе до ситуация на победа-загуба. Това ще бъде противоборство.
Второ, в спокоен момент помислете какво искате да постигнете чрез дисциплината.
Да, искате да се промени поведението. Но не искате ли и нещо друго, което дори е по-важно? Не искате ли също така и да отгледате уверено дете със стабилна самооценка и способности да допринесе за вашето семейство и за обществото като цяло?
Като имате това предвид, помислете как да структурирате дисциплината така, че да изпълнява както вашите краткосрочни, така и дългосрочните ви цели. Това означава „положителна дисциплина“.
Да вземем за пример дванадесетгодишно дете, което току-що е донесло вкъщи бележника си, пълен с ниски оценки. Инстинктивно ви се иска да заключите детето в стаята му, поне докато не навърши осемнадесет години. Без приятели, без телевизия, без спорт, без компютърни игри или извънкласни дейности. Отнемате му всичко, което има значение за него, докато то отговори на вашите очаквания и повиши оценките си. В крайна сметка, според вас, това е за негово добро.
Но помислете какво ще се случи, ако го направите. Изолирали сте детето си. Казали сте му, че е недостойно. Отстранили сте го от общуването с връстници, които ще му помогнат да придобие важни социални умения. Отнели сте увереността и самочувствието му.
Ключовият момент обаче е, че вие наказвате детето си, защото не отговаря на вашите очаквания, но и не му помагате по никакъв начин да се справи по-добре.
Вие молите детето да подобри представянето си, като използва същите умения, които са довели до лошите оценки и дори – като ги използва още повече. Това е като да се опитате да завинтите нещо на стената, но само с чук. По-силното удряне на пирона с чука няма да доведе до по-добри резултати. Трябва да се научите как да използвате отвертка.
Вместо това, когато мислите за дисциплина, помислете за уменията, които липсват на детето ви, и съсредоточете дисциплиниращите си действия, за да му помогнете да ги придобие. В случая с 12-годишното дете с лоши оценки, проучете защо се случва така. Ако става въпрос, според вас, за лоша мотивация и неспособност да се съсредоточава, тогава разберете какво го мотивира. Обича ли да има пари в джоба си, за да може да се мотае след училище с приятели в кафенето? Ако е така, тогава помислете за обвързване на добрите оценки с парична награда. Когато правите това, най-добре е да обвържете паричната награда не с крайния резултат, а с положените усилия. Това е важно послание, което да имате предвид. Не толкова самата оценка е съществена, а по-скоро колко усилия са положени за получаването й.
Друга мотивационна техника е обучението да се направи с конкурентен характер. Използването на таймер е чудесна техника. За съжаление, повечето родители използват таймера по грешен начин. Обикновено родителите го включват за един час или някакъв друг времеви диапазон и след това изискват детето им да стои на бюрото си за толкова дълго време. Проблемът с този метод е, че той винаги поставя детето в ситуация на провал. Най-доброто, което могат да направят, е да постигнат равновесие. През повечето време те се губят. Това може да бъде много деморализиращо. По-добра техника е да настроите таймера да отброява като хронометър. Тогава състезанието винаги е свързано с правенето на нещо повече. Детето винаги печели и печели, и печели …
Тези подходи могат да бъдат приложени и спрямо друг тип поведение, при което по-строгата дисциплина изглежда уместна.
Може би детето ви е хванато да краде в местния магазин на бензиностанцията. Да, ще трябва да се извини. Но има и нещо друго, което може да направите. За да подобрите чувството за морална и социална отговорност на детето си, може да планирате посещение до местната хранителна банка или болница и да посветите един ден в услуга и помощ на другите.
Положителни техники на дисциплина като тези могат да бъдат приложени спрямо голямо разнообразие от поведенчески проблеми, при които обикновено се използва наказателната дисциплина. Изводът е, че дисциплината винаги трябва да бъде свързана с положителен опит, от който да се учи. Полезен съвет е да проверите своите дисциплиниращи решения, като си зададете този ключов въпрос:
Този метод ще даде ли на детето ми възможност да постигне успех и да се възприема добре, както и ще коригира ли проблемното поведение? Ако отговорът е да – продължете! Ако е не – опитайте се да намерите по-добро решение.
Не забравяйте, че без обучителен елемент дисциплината води само до страх, отклонение в поведението, липса на увереност и ниско самочувствие при вашето дете. Това не е бъдещето, което всеки родител иска за детето си!
Източник Psy-ed.
Благодарим за доброволния превод на Катерина Г.




