Защо е опасно детето да има дефицит на желязо?

Какво представлява скритият дефицит на желязо?

Желязото в човешкия организъм е разпределено най-общо в три, както ги наричаме на медицински език „компартмента“: 

• На първо място това са железните йони в клетъчните ензимни системи и белтъци – т.н. функционално желязо, например – желязото в молекулата на хемоглобина, изпълващ изцяло червените кръвни клетки (еритроцити) и отговарящ за транспорта на кислорода в организма, желязото в мускулните клетки, желязото в ензимите, наречени цитохроми в мозъка, черния дроб и други.
• На второ място – желязото, което откриваме в кръвния серум, то е свързано с белтъците на течната съставка на кръвта и по този начин железните йони биват пренасят до всички клетки на човешкия организъм, които имат нужда от тях, за да функционират. 
• Третият „компартмент“ е желязото, което свързано с белтъка феритин и се складира в клетките на съединителната тъкан на тялото и по този начин служи за „депо“ или „склад“ от железни йони. 

Съществува известна последователност в процеса на развитие на дефицит на желязо. Когато е на лице изолиран спад на желязото в депата, което ние като лекари установяваме чрез измерване на понижени нива на феритин, а все още нивото на желязо в серума е нормално и хемоглобинът не е нисък (липсва желязонедоимъчна анемия) –  говорим за фазата на т.н. „прелатентен“ или „ларвиран“ железен недоимък. Т.е – железен недоимък в най-ранната скрита фаза. 

Когато железните депа са абсолютно изчерпани, едва тогава започва и изчерпването на серумното желязо, без все още да е налична желязонедоимъчна анемия – това е фазата на т.н. „скрит“ железен недоимък. 

Когато и серумното желязо се изчерпи, тогава започва и явният спад в концентрацията на хемоглобина, развива се желязонедоимъчна анемия, а фазата на дефицит на желязо се нарича „манифестна“. 

С други думи – първите две фази на железния недоимък, когато в организма е на лице известна липса на желязо, без явна желязонедоимъчна анемия, се възприемат като „скрит“ железен дефицит. Скритият дефицит на желязо е широко разпространен в световен мащаб и е най-често срещаното дефицитно състояние. Смята се, че около 20-25% от населението в света – особено децата (във фазите на бърз растеж) и жените (особено бременните и жените с обилна менструация) – са засегнати от състоянието.

Захранването: много повече от опитване на нови храни

Какви са причините за дефицит на желязо?

За недостига на желязо може да има много причини. Обикновено причината е, че нуждите на организма са по-съществени от приема. Но причината може да бъде и ниско или нарушено усвояване на желязото или повишена загуба на желязо. Организмът не може да произвежда желязо сам. Затова желязото трябва да се доставя чрез храната. Това обаче е трудно поради различните и често зависещи от възрастта диети в днешно време.

Кои бебета са в риск да развият дефицит на желязо?

Особено застрашени от развитие на железен недоимък са следните групи бебета: 

• Деца, родени от майки с железен недоимък
• Преждевременно родени или родени с ниско тегло
• Близнаци
• Родените със секцио
• Бебета, при които пъпната връв е отстранена преди 60-тата секунда след раждането
• Кърмени бебета, на които не се дават допълнителни храни, съдържащи желязо, след 6-месечна възраст
• Деца, които наддават на тегло бързо
• Деца, захранвани по схема „захранване, водено от бебето“
• Бебета, които приемат краве или козе мляко преди 1-годишна възраст
• Бебета, които приемат храни, които не са обогатени с желязо
• Деца, които страдат от определени заболявания на храносмилателната система

Кои са най-честите симптоми, че детето ни или ние имаме дефицит на желязо?

Симптомите на скрития дефицит на желязо често са липсващи или едва набелязани. Все пак могат да бъдат заподозрени при бебета, когато е на лице отказ от твърда храна, нервност, нарушения в ритъма на съня, чести събуждания. Бих казал, че проблемите със съня са най-честият и ранен сигнал за наличие на скрит железен недоимък у бебетата.  Всъщност това са ранните прояви на недостатъчност на желязо, което е от съществена важност за развитието и съзряването на нервната система в детския организъм. При възрастни симптомите на скрит железен недоимък са неспецифични – уморяемост, нервност, паник атаки, косопад. Разбира се, далеч не всеки човек, който се оплаква от подобни проблеми, има железен недоимък със сигурност.

Какви изследвания са нужни при съмнения за такъв дефицит?

Железният дефицит и желязодефицитната анемия обикновено се диагностицират чрез кръвни изследвания, по-важните от тях са:

Пълна кръвна картина и в частност: 

• Брой на червените кръвни клетки (RBC – еритроцити): Ако те са твърде малко, това означава анемия.
• Количество на червения кръвен пигмент (стойност на хемоглобина, Hb): Ако е намален, е налице анемия.
• Среден обем на еритроцитите (MCV): MCV определя обема на отделните червени кръвни клетки. При желязодефицитна анемия, както и в някои случаи на скрит железен недоимък MCV е намален.
• Феритин: Този водоразтворим протеин съхранява желязото и предпазва клетките от вредното въздействие на свободното желязо. Намира се главно в клетките на черния дроб, костния мозък, далака, но също и в други тъкани, например в мускулите. Феритинът, измерен в кръвта, показва доколко са запълнени запасите от желязо в организма. Намалената стойност на феритина е най-важният показател за дефицит на желязо. Въпреки това, ако в същото време има възпаление, той може да бъде повишен.
• Измерването на серумното желязо има малко значение, тъй като стойността е обект на часови колебания и циркаден ритъм, а също така се влияе от това какво е било консумирано в деня на и преди вземане на кръв. Ако например месото е било съществена част от вечерното хранене, серумното желязо е по-вероятно да е нормално или повишено въпреки принципния недостиг на желязо.

Добре е едновременно с задължителната ПКК на 6-ти и 12-ти месец в детска възраст, както и тази, която е задължителна преди встъпване в детско учебно заведение да се изследва и феритин от пръстта. 

Как се лекува дефицитът на желязо и колко време продължава лечението?

Причините за желязонедоимъчните състояния са многобройни. В никакъв случай не бива да се провежда самолечение, без съвет от лекар. Добавките с желязо се предлагат свободно. Въпреки това, по-големи количества желязо не бива да се приемат като хранителни добавки без медицинска причина. Железните добавки трябва да се съхраняват на недостъпно за деца място, тъй като поглъщането им в особено големи количества може да доведе до животозастрашаващо изгаряне на стомашната лигавица.

В случай на желязодефицитна анемия приемът на добавки с желязо води до бързо подобрение: стойността на хемоглобина се увеличава още една седмица след началото на приема на железния препарат. Лечението обаче често продължава около пет месеца. Това е времето, необходимо за запълване на железните депа и възстановяване на феритина.

Каква е ролята на храненето в процеса на лечение?

Правилното захранване и в последствие правилният хранителен режим имат отношение към превенцията и предпазването от развитие на железен недоимък. Веднъж развил се, дефицит на желязо недоимък не може да бъде овладян само и единствено с добавяне на богати на желязо храни. Затова профилактиката на железния недоимък е от централно значение.  

Каква профилактика препоръчвате?

Ако едно бебе е хранено с адаптирано мляко, то вероятно получава препоръчителното количество желязо. Ако е кърмено – е уместно да се помисли за  добавяне на желязо. Желязната добавка може да бъде железни капки, давани в определена доза, или желязо, което е включено в хранителна добавка с витамини.

При бебета, родени на термин е уместно да се започне добавка с желязо на 4-месечна възраст. Приемът на железен препарат може да продължи, докато детето започне да се храни с две или повече порции дневно, богати на желязо храни, като например обогатени с желязо зърнени храни или месни пюрета. 

При недоносени бебета желязната добавка трябва да бъде включена на 2-седмична възраст, а приемът да продължи до 1 годишна възраст. 

Други стъпки, които могат да бъдат предприети за предотвратяване на недостига на желязо – сервиране на богати на желязо храни. Когато родителите започнат да дават на бебето си твърди храни – обикновено на възраст между 4 и 6 месеца – те трябва да осигурят храни с добавено желязо, като обогатени с желязо бебешки зърнени храни, месни пюрета и бобени пюрета, жълтък. За по-големите деца добри източници на желязо са червеното месо, пилешкото месо, рибата, бобовите култури.

Не е добре да се прекалява с млякото. На възраст между 1 и 5 години децата не трябва да пият повече от 500 милилитра мляко на ден, като това количество включва и кисело мляко.

Витамин С помага за усвояването на желязото от храната. Когато на детето се предлагат храни, богати на витамин С – например цитрусови плодове,  чушки, домати това подобрява бионаличността на желязото в организма. 

Какви са последствията, ако дефицитът не се лекува?

Последствията могат да бъдат разнообразни – от лекостепенен спад в интелигентността, нарушения в поведението до тежки сърдечни проблеми, изоставане в растежа. Проблемът с железния дефицит в детска възраст е толкова всеобхватен, че се смята, че изкореняването на железния дефицит в световен мащаб, би довело до покачване на средния коефициент на интелигентност на човечеството с цели 10 пункта. 

Благодарим на д-р Атанас Банчев, дм –детски хематолог, който отговори на нашите въпроси..