Езикът в детските книги

Думите като прожектори

Думите са нещо, което ни позволява да опознаем света и да го видим такъв, какъвто е. Както този вътре в нас, така и този около нас. Думите са нещо като прожектор – те осветяват света и го правят видим. Когато нямаме дума за онова, което съществува около нас, ние не можем да го опознаем.

Грандиозна мрежа

Думите ни позволяват да разделим света на сегменти – колкото по-едри са дупките на мрежата, толкова по-голяма е картината. Колкото по-дребни са дупките на мрежата, толкова по-ясно успяваме да видим детайлите от света около нас.

Например, ако на български език имаме думата „чаша“, тя представлява една от дупките на мрежата. В думата „чаша“ включваме всички предмети, който имат характеристики на чаша. В английския език има няколко думи за това, което ние използваме на български за чаша (glass, cup, mug). Те разсичат „дупката от мрежата“ до по-дребни детайли. На български ние добавяме описателни прилагателни, за да постигнем същото – порцеланова чаша, стъклена чаша.

Езикът е жива материя

Езикът е жива материя, която следва нуждите на своите говорители, дава ни възможност да опознаваме това, което е вътре и вън от нас. Думите за сняг при ескимосите варират до над 50. A децата в Мадагаскар в гимназията изучват всички дисциплини на френски, защото местният език няма понятията, които стоят зад изучваната материя.

Как тази теория се отнася към детските книги?

Езикът в литературата, трябва да бъде в състояние на прозрачност. Ако искаме книгата да стигне до своите читатели, тя трябва да открие нов свят на читателя. Езикът трябва да стане като стъклото на прозореца. Читателят да може да проходи от собствения си свят към света на автора, към онова, което стои зад думите.

Лексикална икономия – какво е?

В ежедневието си използваме определен брой думи. Изследване на БАН сочи, че съвременният човек използва ежедневно речник в максимален размер от около 2000 думи. А средно дори по-малко – около 1200-1500 думи в ежедневната си употреба.

Речниковият запас на българския език е от около 200 000 думи. Това изследване показва, че реално ползваме едва 1/100 част от целия ни запас, въпреки че владеем и познаваме много повече. И тази 1/100 представлява думи, които в момента са в употреба, а не например преди 25 или 50 години.

Какво е езиковият балон на децата?

В първите години от живота си децата учат език от речта на родители, роднини, детска градина, електрони медии. Това е езиковият балон, в който са попаднали. Този езиков балон не надхвърля в повечето случаи обема от 2000 думи. Ако останем само в този балон и търсим само разбираемост, ще се наложи да намалим още повече речника на книгите. Защото детето Ели е в един балон, детето Иван в друг, детето Мария – в трети и т. н. Ако търсим разбиране, което да покрие това на всички тези деца, ще смалим балона до 800 думи.

Ако ние ограничим обемът на думите, които използваме, това означава, че думите ще трябва да обозначават много по-големи квадрати (дупки от мрежата). Специалистите препоръчват обратния подход – да се обединят езиковите балони, така че децата да достигнат до по-богат езиков модел.

Езикова мяра

Онази мяра, която ни помага да стимулираме децата да вървят напред и да отваряме техния езиков балон, за да им даваме повече думи, с които да наричат света около и във себе си.

Езикът – съобразен с децата и родителите

В редакцията една от първите ми задачи беше да редактирам текста на приказката „Златокоска и трите мечета“. След като приключих и го представих на моя ментор, без да го е чела, тя каза: „А сега го прочети на глас“. Обясни ми, че този текст ще се чете на глас от родителите на децата. Той трябва да се изчита лесно – да не затруднява възрастният в четенето, нито детето в разбирането. Да няма натрупване на звуци, които пречат на изчитането (пр. „приказка принцеса“, което е трудно за произнасяне).

Лошите думи

Езикът има функция да предаде качествата на самия герой по три основни начина:

• През описанието на героя. Как изглежда, как е облечен, как се държи.
• През неговите постъпки – какво прави, защо, как, къде.
• През речевата характеристика – начина, по който героят говори.

Разгледахме два много интересни примери и как „лошите думи“ всъщност ни помагат да разберем историята в дълбочина. Всяко дете се сблъсква с подобни моменти, нали? Това не означава, че ако в детските книги има подобен език или ситуация, като тези на Йози или Рачко Закачко, ние учим детето да ги използва.

Книгите помагат на детето да разбере, че емоционалната буря не означава, че ние не обичаме хората около себе си, не ги ценим, късаме връзките с тях. Всеки един от нас има право да бъде ядосан, разочарован. Това не прави нито хората около нас, нито самите нас лоши.

А как детето да се справя в ситуации, които ние не можем да променим?

Такава е например смъртта. Ние нямам как да променим тази ситуация, но можем да направим нещо, за да се почувстваме по-добре – ние и хората около нас в това положение. Детските книги помагат за това.

Автор: Албена Раленкова, издателство Фют

Игри, които стимулират появата на реч

Онлайн обучение „Семейството и четенето“

„Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.“ – Алберт Айнщайн

ЗАЩО ДА ПРЕМИНЕШ ТОВА ОБУЧЕНИЕ 

• За да научиш за най-честите митове и грешки по отношение на четенето;
• За да разбереш как четенето и ранното детско развитие са свързани;
• За да разбереш повече за книгите, езикът в тях и какво е важно при избора на книга;
• За да разбереш как да помогнеш на детето си да се развие в чуждоезикова среда или пък ако има затрудения с четенето.