Как да се справите с детските страхове в спорта?
Имате ли дете, което се страхува да участва в спортни активности? Или може би е практикувало някаква спортна дейност, но се е случило нещо, което го е уплашило и отказало от въпросния спорт? Например при плуване се нагълтва с вода и повече не иска да влезе в басейна. Или по време на волейболно занятие, топката го удря неприятно и детето отказва да продължи с тренировките.
Спортът е важна част от развитието на детето. Той осигуряват физически, социални и емоционални ползи, които могат да продължат за цял живот. За някои деца да спортуват е истинско забавление и щастие, докато за други спортните дейности могат да бъдат опасни, дори ужасни.
Най-често срещаните страхове в спорта са:
- страх от осъждане, критика или подигравки;
- страх от физическо нараняване;
- страх от неизвестното;
- страх от провал;
- страх от отхвърляне;
- страх, че не съм достатъчно добър.
Често родителите, особено тези, които са спортисти или бивши професионални атлети, са прекалено настъпателни и изискващи към децата си. Притискайки ги твърде силно, без да осъзнават, те издигат огромни стени помежду си. Други са по-пасивни и предпочитат да се отдръпнат без да опитат да разберат какво провокира негативните емоции в децата им. Родителите, които са достатъчно търпеливи, внимателни и интересуващи се, са тези, които могат да помогнат на децата си да преодолеят страховете.
Говорете открито с детето за емоциите
За да разберете от какво точно се страхува вашето дете, е необходимо да говорите открито с него за емоциите. За да го предразположите да се чувства по-спокойно и сигурно, споделете за случай, в който вас ви е било страх от нещо. Покажете уязвимост. Назовете емоциите, които сте изпитвали. Психотерапевтът Филипа Пери пише в книгата си – “Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели, а децата ви ще са благодарни, че сте го направили”:
“Това да започнете да се чувствате удобно с емоциите си, колкото и силни да са те, е ключов момент към усвояване на умението да владеете и утешавате чувствата на детето си. Ако пренебрегвате собствените си чувства и ги смятате за маловажни, няма да сте адекватен съсед за емоциите на детето си.”
Когато вие говорите открито за по-трудните моменти, за така наречените негативни емоции като страх, срам, гняв, тогава и децата ще започнат да го правят с вас. Ако те знаят, че няма да бъдат обвинявани, ако знаят, че ще получат разбиране и утеха, ще са много по-склонни да споделят какво се случва в душата им.
Индентифицирайте страха
Основна стъпка в подпомагането на вашето дете да се справи със страха, е да идентифицирате източника му. Дали това е самата физическа активност, състезанието, очакванията на треньора, притеснение от съотборниците, страх от удавяне, от високо и т.н. Назоваването на страха е може би най-важната крачка по пътя към преодоляването му.
5 грешки, които родителите допускат със спортуващите си деца
Не използвайте сравнения
Направете всичко възможно, за да не сравнявате детето си с други деца, с брат, сестра или с вас когато сте били на неговите години. Ако използвате подобни фрази:
“Виж, брат ти как добре борави с топката. Вземи пример от него. Няма от какво да се притесняваш.”
“Аз на твоята възраст плувах свободно и четирите стила. Не разбирам защо не искаш да се научиш да плуваш.”
“Взех ти чисто ново колело, което събира прах в мазето. Другите деца не слизат от велосипедите си.”
Посланието, което му отпращате, е, че нещо с него не е наред; че това, което чувства не е редно. Отхвърляйки и отричайки емоциите на детето си, то ще започне да ги потиска все по-често, дори да ги крие, което е предпоставка за отключване на психологически проблеми. Сравнението с другите е напълно възможно да нанесе травми на детето ви, които да му останат и като възрастен.
Научете вашето детето как да успокоява ума си
Страхът обикновено е придружен от негативни мисли. Често децата се страхуват, че не са толкова добри в спорта, колко връстниците си. Притесняват се да не разочароват родителите или треньорите си. Разговаряйки открито с тях е възможно да установите, че те са изпълнени със съмнения в себе си и често казват неща като “Не мога да направя това.“ или “Не съм достатъчно добър/а.” Негативните мисли оказват влияние върху това как се чувства детето ви, а емоциите му се отразяват върху действията. Затова е от решаващо значение негативните мисли да се трансформират в позитивни.
Ефективен начин за това, е да измислите заедно с детето си кратка мантра.
Това може да е лесно започвняща се фраза като “Аз мога! Аз съм уверен/а и силен/а. Аз съм в безопастно и всичко е наред.” Може да я повтаря преди тренировка или състезание, както и по време на самата спортна активност. Това ще увеличи увереността и самочувствието му.
Визуализацията е друга много мощна техника.
Спортистите я използват за успокояване на ума, за повишаване на концентрацията и за постигане на по-добри спортни постижения. Тя може да се практикува както у дома, така и непосредствено преди спортната дейност. Основното тук е да научите детето си да визуализира как се справя добре и как успява по време на тренировка или състезание.
Дишането има фундаментална роля за овладяване на страха и стреса.
Когато се страхуваме, обикновено дишаме плитко и учестено, което изпраща сигнали до мозъка, че се намираме в опасност. Затова в ситуации на стрес, е много важно да научите детето си да се фокусира върху дишането си, като се стреми да го прави бавно и равномерно.
Насърчете детето си да се изправи лице в лице със страха
Безспорно един от най-ефективните начин за преодоляване на страховете, е когато се изправим лице в лице срещу тях. Но! Искам да направя едно много важно уточнение – не винаги и не на всяка цена. Понякога най-голямата победа, е когато имаме смелостта да кажем “Не” и да следваме собствената си нужди и интуиция.
Ще ви дам пример, извън света на спорта. Човек, преживял инцидент като шофьор на автомобил, ако не се застане отново зад волана непосредствено след неприятната случка, вероятността да го напарви намалява все по-драстично с течение на времето. Колкото повече време минава, толкова по-силен става страхът.
Например, ако детето ви се е нагълтвало с вода и в момента се страхува да влезе отново в басейна, или е падало от колелото, наранявайки се физически и не иска повече да кара велосипед, реакцията му е напълно естествена. За да може да преодолее този страх, ще има нужда от вашата подкрепа. Подходете с разбиране и съпричастност към чувствата му. Задавайте му отворени въпроси с помощта, на които ще му е по-лесно да назове и да разбере емоциите и страховете си. Може да му припомните как, когато е било бебе е падало стотици пъти, докато се научи да ходи самостоятелно.
Имайте предвид, че ако вие се притеснявате от водата, е напълно възможно детето ви да усеща вашите страхове и затова да има съпротиви да плува. В този случай, може да му споделите открито какво изпитвате и как се чувствате. Може да отидете в басейна и заедно да се изправите срещу този страх.
Ако детето ви се притеснява, че връстниците му са много по-добри от него, опитайте да му предложите индивидуални уроци с вас или с треньор. Без значение дали спортът е колективен или не. Отделете му време и практикувайте заедно различни компоненти от въпросния спорт. След като то се почувства по-уверено и готово, тогава може да се присъедини към отбора.
Подкрепяйте безусловно детето си
Най-важното за детето ви е да знае, че има безрезервната ви подкрепа. Да знае, че вие сте тук, за него, без значение от резултатите и постиженията му. Понякога малко разбиране и съпричастност е всичко, от което децата, а и ние възрастните, имаме нужда, за да се почувстваме достатъчно уверени и да се справим с определена трудност.
