Три често срещани капанa за родители

Родителство. Въпреки че хората го практикуват от хилядолетия, все още се учим на него. Въпреки предаваните от поколение на поколение знание и опит, изглежда, че винаги се стига до ситуация, в която и след времето за лягане, ти си недоспал и гладен и ще направиш почти всичко, за да изкъпеш детето си. По този начин, дори и най-добронамереният родител, би попаднал в сигурен родителски „капан”. Без някаква промяна на рутината, тези модели ще стават все по-трудни и по-трудни за корекция. Мислете за това, като за плаващи пясъци – потъваш малко по малко, докато не те погълнат изцяло.

Но, въоръжен с полезна информация, родителят е по-малко вероятно да бъде примамен в капана и е по-вероятно да го разпознае, докато се случва. Ето някои от най-често срещаните родителски капани.

1. Ескалиращият капан

Ескалиращия капан може да се случи по два различни начина. Може би детето ти иска нещо – сладкиш или да поиграе на видео игра. Казваш му „Не, почти е време за вечеря,” или „Вече си си използвал времето за игри за днес”. Детето отговаря с хленчене, молене и дори с тръшкане и продължава така, до твоето пълно изтощение и в крайна сметка поддаваш, мислейки си, че ще направиш всичко, за да спреш хленченето. Това, което твоето дете ]e научи е, че начинът, за да получи лакомство или допълнително време за игри, е да бъде по-шумно като се тръшка, хленчи и плаче повече. Този факт повишава шансовете, при следващо казано „не”, детето да приложи същата стратегия.

Ескалиращият капан се случва и при други обстоятелства. Понякога самото дете учи родителя как самият той да порасне. Класическият пример е, когато ти казваш „Добре деца, време е да се измием за вечеря.” Те гледат телевизия и не правят нищо. След няколко минути идваш отново и казваш малко по-високо „Аз казах, че е време да дойдете за вечеря!” Може би те казват „Добре, след няколко минути,” но няколко минути по-късно те все още не са на масата за вечеря. Третия път ти си видимо гневен и им нареждаш да отидат на вечеря, вероятно крещейки и най-накрая те идват. Те знаят, че не трябва да помръдват, докато не им повишиш тон.

Проблемът тук е, че ти научаваш, че единственият начин да ги накараш да направят нещо, което ти искаш, е да крещиш по тях. А те научават, че първият път, когато кажеш нещо не се брои. Мама или татко не го мислят на истина, освен ако не крещят.

Какво да направим

Избягването на ескалация изисква да запазиш спокойствие и да държиш до край на своето, докато нещата се случат. Ако си казал „не” на искането на детето, твоята цел е да избягваш поведение, насочено да промени твоето решение. Не е лесно, но е предпоставка за намаляване на това поведение в бъдеще. Когато детето спре да буйства и продължи да играе тихо или да говори със спокоен тон, бъди готов с позитивни окуражавания „Харесвам начина, по който се успокои,” или „Толкова е хубаво, когато ми говориш по този начин.”

Същото се отнася, когато ти имаш искане и твоето дете те игнорира. Можеш да повториш искането си веднъж, но без ескалация на тона и по този начин да покажеш, че ще има последствие ако няма промяна в поведението. „Казах, че е време за вечеря, ако не дойдеш да се измиеш ще изгубиш 10 минути от времето си за игра след вечеря.” И когато детето отстъпи, бъди готов да го похвалиш, въпреки че трябваше да се повториш.

3 причини защо родителите често се затрудняват да поставят ограничения

2. Капанът „Това е просто фаза”

Друг капан, в който попадат родителите, е когато забележат проблемно поведение, да не му обърнат внимание и да се надяват, че то ще отмине от само себе си. Мислиш си „Това е просто фаза” омаловажавайки проблема, за да не се налага да се справяш с него. Например, твоето малко дете е агресивно при игра с други деца. Ти си мислиш „Вероятно това е някакъв етап от развитието на детето – това правят децата.”

Вероятно твоето дете ще спре да има проблемно поведение – удряне или бутане. Начинът, по който ти и другите родители реаргирате на проблема, може да е ключът към това колко бързо ще се справите с него. Ако децата изпитват търпението на околните и никой не се намеси, те приемат, че този вид поведение е приемливо и привлича внимание (дори и негативно). Този урок е важен за подрастващите и става по-трудно да се отучи от него в последствие.

Какво да направим

Всички подрастващи ще удрят и хапят и ще си взимат играчките – така те откриват нови нива. За теб е важно да реагираш така, че да им покажеш до къде стигат границите. Мисли за това поведение, като за експеримент за децата и ти ще бъдеш отговорен за това какъв ще е резултатът. Поставянето на граници, подпомогнато от окуражаването винаги, когато е възможно, дори и детето да няма проблемно поведение, ще ти помогне да се справяш с тези поведения, ако те се появят.

3. Капанът „Ти правиш това нарочно”

Това е интерпретация на детско поведение, при което детето преднамерено дразни или провокира родителя. Например, казваш на детето си да спира с игрите и да се приготвя да тръгвате към къщата на баба му. След 10 минути се връщаш и го виждаш, че още играе. Ти се чуваш да казваш „Казах ти да се приготвиш да отидем до къщата на баба ти и знаеш,че това е важно за мен, но не си го направил. Ти правиш това преднамерено, за да ме дразниш.”

Опасността тук е, ако мислиш, че детето прави нещо преднамерено, за да те дразни или нарани, ти ще реагираш много по-различно, отколкото ако видиш, че това поведение е насочено към някой друг. Може би детето има проблеми емоционално или няма добре развити начини за справяне с безпокойството, когато е далеч от вкъщи. Или вероятно той просто е направил грешка. Има дузини възможни причини, защо това поведение е често срещано и най-малко вероятната е, че детето прави това нарочно. Ако мислиш, че се държи така, за да те раздразни, е вероятно да реагираш негативно, вместо да отговориш спокойно, мислейки как да промениш поведението в бъдеще или да подкрепиш детето си в трудни моменти. Ще бъде по-сложно да окуражиш добро поведение, ако си ядосан на твоето дете.

Какво да правим

Най-важното е да извадиш от речника си думата „манипулативен” за твоето дете. Няма да излезе нищо позитивно, ако мислиш, че твоите деца са злодеи, а ти си жертва. Когато твоите деца имат неприемливо за теб поведение, си спомни, че те нямат самоконтрола на възрастен. Тръшкането на детето обикновено е по-скоро отчаян акт на неудовлетворено желание, отколкото преднамерено действие срещу теб. Ти искаш да откриеш, кое в поведението на твоето дете е прреднамерено или спонтано и по този начин, разграничавайки ги, да можеш да определиш своето поведение към детето.

Източник ChildMind

Благодарим за доброволния превод на Йоанна Петева!

Преодоляване на проблемното поведение у дома