Преодоляване на проблемното поведение у дома

Ръководство за по-уверено, последователно и ефективно родителство.

Едно от най-големите предизвикателства пред родителите е преодоляването на трудно или предизвикателно поведение от страна на децата. Независимо дали отказват да обуят обувките си или ви спретват истерично тръшкане, можете да се окажете в безизходица да реагирате ефективно.

За здравомислещите родителите, поведенческата терапия може да осигури път за по-спокойни, по-последователни начини за справяне с предизвикателствата на проблемното поведение и предлагат шанс да помогнат на децата да развият умения, необходими за регулиране на собственото им поведение.

Защо някои деца се измъчват с проблемно поведение

AБВ за справяне с поведението у дома

За да разберете и да отговорите ефективно на предизвикателното поведение, трябва да анализирате какво се е случило непосредствено преди него. Има три важни аспекта на всяко избухване:

Предистория: Предшестващи фактори, които повлияват повече или по-малко на вероятността избухването да се случи. Друг, по-познат термин за това са провокатори. Изучаването и предвиждането на предшестващите фактори е изключително полезен инструмент за предотвратяване на лошо поведение.
Постъпки: Конкретните действия, които се опитвате да насърчите или обезкуражите.
Последици: Резултатите, които естествено или логично следват постъпките. Последиците – положителни или отрицателни – влияят върху вероятността избухването да се повтаря. И колкото по-непосредствено е последствието, толкова по-ефективно е то.

Определете постъпките

Първата стъпка в плана за добро поведение е да се идентифицират целевите постъпки. Тези действия трябва да бъдат специфични (така че за всеки да е ясно какво се очаква), очевидни и измерими (така че всеки може да се съгласи дали поведението се е случило или не).

Пример за лошо дефинирано поведение е „не слушаш“ или „да бъдеш добър“. Добре дефинирано поведение ще бъде бягане из стаята (лошо) или започване на домашна работа навреме (добро).

Предшестващи фактори, добри и лоши

Предшестващите фактори са разнообразни. Някои предизвикват лошото поведение, други са полезни инструменти, които помагат на родителите да се справят с потенциално проблемно поведение, преди да започнат, и подсилват доброто поведение.

Предшестващи фактори, които да избягваме:

Да предполагаме, че очакванията са ясни: Не предполагайте, че децата знаят какво се очаква от тях – определете го! Изискванията се променят от ситуация в ситуация и когато децата не са сигурни какво трябва да правят, е по-вероятно да се сгрешат
Провикване на нещата от разстояние: Уверете се, че важна за децата информация се съобщава лице в лице. Нещата, изкрещени от разстояние, са по-малко вероятни да бъдат запомнени и разбрани.
Преход без предупреждение: Преходите могат да бъдат трудни за децата, особено в средата на нещо, на което се наслаждават. Наличието на предупреждение дава възможност на децата да намерят добро време за спиране на дадена дейност и прави прехода по-малко труден.
Задаване на бързи въпроси или даване на поредица от инструкции: Предоставянето на поредица от въпроси или инструкции на децата ограничава вероятността те да чуят, да отговорят на въпроси, да запомнят задачите и да направят това, което са били инструктирани.

Защо преходите предизвикват проблемно поведение

Предшестващи фактори, от които да се възползваме:

Ето някои предшестващи фактори, които могат да укрепят доброто поведение:

Осмисляйте ситуацията: Обмислете и управлявайте заобикалящите и емоционални фактори – гладът, умората, безпокойството или отвличането на вниманието могат много да затруднят децата да сдържат реакциите си.
Контролирайте околната среда: Когато е време за домашна работа, например, премахнете разсейващите фактори като видео екрани и играчки, осигурете закуски, създайте организирано място за работа на децата и не забравяйте да планирате някои почивки – вниманието не е безкрайно.
Изяснете очакванията: Ще получите по-добро сътрудничество, ако и вие, и детето ви сте наясно какво се очаква. Седнете с него и представете информацията устно. Дори ако той „трябва“ да знае какво се очаква, изясняването на очакванията в началото на дадена задача помага да се премахнат недоразуменията.
Улеснете преходите с обратно броене: Когато е възможно, подгответе децата за предстоящ преход. Уведомете ги, когато останат, да речем, 10 минути, преди да трябва да дойдат на вечеря или да започнат домашните си. След това им напомнете, когато останат да речем 2 минути. Точно толкова важно, колкото обратното броене, всъщност е извършването на прехода в посоченото време.
Нека децата да имат избор: Докато децата растат, важно е те да имат думата в собствения си график. Даване на структуриран избор – „Искате ли да вземете душ след вечеря или преди?“ – може да им помогне да почувстват че имат контрол и да ги насърчи да станат по-самоефективни.

Създаване на ефективни последствия

Има различни последствия. Някои са отличен начин за създаване на структура и помагат на децата да разберат разликата между приемливо поведение и неприемливо поведение, докато други имат потенциал да причинят повече вреда, отколкото полза.

Последствия, които да ИЗБЯГВАМЕ

Предоставяне на отрицателно внимание: Децата ценят вниманието от важните възрастни в живота си толкова много, че всяко внимание – положително или отрицателно – е по-добро от никакво. Отрицателното внимание, като повишаване на гласа или пляскане – всъщност увеличава лошото поведение с течение на времето. Също така, реагирането на поведение с критика или викове влияе неблагоприятно върху самочувствието на децата.
Забавени последствия: Най-ефективните последствия са незабавните. С всеки миг, който минава след избухването, детето ви е по-малко вероятно да свърже поведението си с последствията. Това става наказание заради наказването и е много по-малко вероятно действително да промени поведението.
Неравностойни последствия: Родителите разбираемо могат да са много изнервени. Понякога те могат да бъдат толкова изнервени, че да реагират прекалено. Твърде тежките последствия могат да доведат деморализирането на децата и те може да се откажат дори да се опитват да се държат добре.
Положителни последствия: Когато детето се мотае, вместо да обуе обувките си или да вдигне блоковете си и изнервено го правите вместо него, вие увеличавате вероятността то да се тутка отново следващия път.

Детето ми не слуша! Как да се справим с нежеланото поведение?

ЕФЕКТИВНИ последствия:

За да има по-добър ефект от последствията, те започват с засилено внимание към поведението, което искате да насърчите.

Положително внимание за положително поведение

Даването на положително поощряване на детето за добро помага да се поддържа продължаващото добро поведение. Положителното внимание подобрява качеството на връзката, подобрява самочувствието и се възприема добре от всички замесени. Положителното внимание към смелото поведение също може да помогне за намаляване на тревожността и да помогне на децата да станат по-възприемчиви към инструкциите и определянето на ограничения.

Активно игнориране

Това трябва да се използва САМО при леки нарушения на поведението – НЕ при агресия или при много деструктивно поведение. Активното игнориране включва умишлено оттегляне на вниманието, когато детето започне да се държи лошо – докато игнорирате, чакате да се възобнови доброто поведение. Искате да обърнете положително внимание, веднага щом започне желаното поведение. Задържайки вниманието си, докато не получите положително поведение, вие обучавате детето си какво поведение ви кара да се ангажирате.

Избор от наградни дейности

Наградите са осезаем начин да дадете на децата положителна обратна връзка за желаното поведение. Наградата е нещо, което детето печели, признание, че прави нещо, което е трудно за нея. Наградите са най-ефективни като мотиватори, когато детето може да избира измежду различни неща: допълнително време на iPad, специално лакомство и др. Това подпомага на детето да реагира трезво и намалява възможността наградата да загуби своята привлекателност с течение на времето. Наградите трябва да бъдат свързани с конкретно поведение и винаги да се предоставят последователно.

Тайм аут

Тайм аут е едно от най-ефективните последствия, които родителите могат да използват, но и едно от най-трудните за правилно изпълнение.

Бъдете ясни

Изяснете кое поведение ще доведе до таймаут. Когато детето проявява това поведение, уверете се, че съответният таймаут е относително кратък и е веднага след лошото поведение.

Бъдете последователни

Случайното даване на таймаут, когато се почувствате раздразнени, подкопава системата и затруднява способността на детето да свързва поведението с последствията.

Задайте правила и ги спазвайте

По време на таймаут не трябва да се говори с детето, докато не свърши тайм аута. Времето за паузата трябва да приключва само след като детето е за кратко спокойно и тихо, за да се научи да свързва края на таймаута с това желано поведение.

Връщане към задачата

Ако сме наложили таймаут за неизпълнение на задача, след като приключи, детето трябва да изпълни първоначалната задача. По този начин децата няма да започнат да възприемат тайм-аута като стратегия за бягство.

Като прилагат практически поведенчески похвати за управление у дома, родителите могат да го направят много по-спокойно място.

Източник Childmind.

Благодарим за доброволния превод на Невена Мусеивска!

Възпитателни решения