Родители-хеликоптери. Какво е това и защо е все по-често разпространено в наши дни?

Светът се променя. Когато бях малка нямаше мобилни телефони. Баба ми се тревожеше, че играя по цял ден навън и ако не се прибера за обяд може да остана гладна. Тази игра на свобода, която помним от нашето детство, се е превърнала в лукс за нашите деца. Животът в големия град налага много повече присъствието на родителите в близост до децата и то в контролирана среда. За това и “родители-хеликоптери” е все по-често явление. 

Ние знаем, че в днешно време не е достатъчно само да се погрижим за това детето да се е нахранило. Често сме притеснени, дали обръщаме достатъчно внимание на децата си, дали играем с тях достатъчно често, дали знаем за тях достатъчно много. Стараем се да бъдем добри родители, дори и добри приятели на децата си. Все повече присъстваме в играта на децата в ежедневието и дори тогава ги напътстваме. Не отиваме ли понякога прекалено далеч? Къде е балансът? Как да не се превърнем в родители-хеликоптери. 

Какво е да си родител-хеликоптер?

Родителите-хеликоптери са наречени така, защото, подобно на хеликоптерите, те “кръжат над главите” на децата си. Стриктно ги наблюдават във всички сфери на живота им, като оказват голям натиск върху тях, за да постигат например академични успехи. Родителите-хеликоптери микро-менажират живота на децата си, като им дават инструкции за всяко следващо действие. 

Родителите-хеликоптери се намесват, без да спазват личното пространство, включително в социалните взаимоотношения на децата си. Страхуват се да позволят на децата си да преживеят провал и силно разочарование. 

Склонни са към перфекционизъм, потискат емоциите, избягват грешките. Тези  родители изпитват безпокойство, че всичко ще се разпадне, ако не са постоянно бдителни. Не допускат радостта от спонтанността. В следствие на всичко това са напрегнати и тревожни. 

Да предпазим детето от всичко това би означавало да създадем едно същество, което не може да се справи и с най-дребното разочарование, което би било несамостоятелно и неспособно да се справя само в живота. 

Това свръх-контролиращо поведение на родителя води до ниска самооценка на детето.

Какво си казва детето с ниска самооценка?

• Не мога да се справя сам
• Не знам как да го направя
• Не мога да използвам фантазията си
• Страх ме е да се забавлявам
• Не мога да се справя с отхвърлянето
• Зависим съм
• Имам нужда от защитник и пазител през цялото време

Предизвикателства в различните възрасти и опасността да сте родители-хеликоптери

Във възрастта от 1 до 3 години

Това е периода на Аз-а. Детето има нужда от самостоятелност, да изследва, да греши. Да подходим с доверие и приемане, че детето се учи и ще сбърка много пъти. Например, ако детето протяга ръце само́ да хване лъжицата със супа. За на нас възрастните ни е по-лесно да нахраним детето, защото ще си спестим чистенето. Умората и потребността ни от ред и чистота може да бъде причина ежедневно да пренебрегваме нуждата на детето да действа само́. Ако се замислим, че ученето е процес, ще се съгласим, че едно дете няма как да се научи как да яде с лъжица, ако не се упражнява. 

В тази възраст децата започват да изследват света. За тях всички предмети от света на възрастните са по-интересни, от която и да е детска играчка. Помислете как да осигурите безопасна среда, в която детето да се чувства спокойно да изследва самостоятелно, а вие да не сте родители-хеликоптери. Нека да има достъп до безопасни предмети. 

От 3 до 6 години

В предучилищната възраст децата имат нужда да упражняват уменията си, да надграждат. Когато оставим детето да се облече само, може да видим ясно неговото удовлетворение на лицето като грейнала усмивка. Да, това може да отнеме време и същевременно по този начин детето трупа самочувствието, че се справя самостоятелно. Търпение и приемане е необходимо от страна на родителите, за да възпитаме детето в уважение към личността. 

Свръх-контролиращите родители лишават децата си от самостоятелност, като им спестяват ежедневните отговорности у дома. Оправят леглото на първокласника си, почистват стаята на детето в тийнейджърска възраст и дори перат прането на вече порасналия студент. Започнете вместо това с малки задачи от ранна възраст и надграждайте отговорностите постепенно с възрастта. Говорете ясно какво очаквате да направи детето и използвайте описателна похвала, за да поощрите желаното поведение.

Как да помогнем на дете на възраст между 2 и 5 години след травма

В училищна възраст от 6-12 години

Детето открива себе си сред своето обкръжение. Неговият фокус е да прецени как се вписва в средата сред връстниците си. В този период родителите-хеликоптери могат много лесно да попаднат в капан за родители. 

В трудни емоционални моменти,когато детето има спор с приятел.

Подкрепете го, но не се намесвайте пряко. Не се обаждайте на майката на другото дете, “за да разрешите проблема“, трябва да направите крачка назад. Понякога за нас родителите е трудно да се справим със собствените си силни чувства. Не е лесно да гледаме как детето ни страда и същевременно, знаем че това е неизбежно. Добре е да използваме точно тези трудни моменти, за да помогнем на детето да научи, че разочарованието не е краят на света и от всяко дъно има път нагоре. Това би било най-ценният урок.

В трудни емоционални моменти, когато детето има спор с приятел. Подкрепете го, но не се намесвайте пряко. Не се обаждайте на майката на другото дете, “за да разрешите проблема“, трябва да направите крачка назад. Понякога за нас родителите и особено за родителите-хеликоптери, е трудно да се справим със собствените си силни чувства. Не е лесно да гледаме как детето ни страда и същевременно, знаем че това е неизбежно. Добре е да използваме точно тези трудни моменти, за да помогнем на детето да научи, че разочарованието не е краят на света и от всяко дъно има път нагоре. Това би било най-ценният урок.

Да приемаме конфликтите с други деца във всяка възраст, било то на площадката или с братя и сестри, като ценна възможност да тренират умения за разрешаване на конфликти. Така трупат ценен опит как да се справят в бъдеще. 

Опитайте да говорите по темата, но ги оставете те да водят разговора. Изслушването с разбиране ще помогне на детето да успокои емоциите си, след което му помогнете само́ да измисли различни стратегии, как може да бъде разрешен проблема. 

Родителите-хеликоптери и задълженията на децата

В училищна възраст много родители помагат ежедневно на децата си, защото са притеснени дали ще се справят с организацията на учебните процеси. Решават трудното домашно по математика вместо детето, подреждат му раницата всяка вечер. Поемайки отговорностите на детето, всъщност бихме го лишили от онези ситуации, в които детето да извади поука от собствения си опит.

Доверието е ключово, за да дадете възможност на детето да усети какво е отговорността. Понякога е нужно да усети, че ако само́ не изпълнява задълженията си за училище, няма да отговаря на изискванията. Но това осъзнаване ще дойде едва, след като детето усети през естествените последици чувството на разочарование.

Здравословното ниво на стрес всъщност може да бъде добър шанс да надгради уменията си за решаване на проблеми. За да се справи с този проблем, то само ще инициира дейност, да се подготви по-ефективно за училище. Бихме могли да го подкрепим с история от личен опит или да го стимулираме с въпроса “Какво можеш да направиш другия път, за да се подготвиш по-добре?”. Важно е да се откажем от контрола и от това да сме родители-хеликоптери.

Във всяка възраст децата се стремят да оформят своята идентичност, да откриват себе си, чрез своите действия и опит. Те искат доказателство, че ги обичаме такива, каквито са. Да се отнасяме с уважение към техните думи и действия. Когато сгрешат, да чувстват подкрепа от нас, а не критика. Когато споделят, децата имат нужда просто да бъдат изслушани, без да им се дават готови решения и без около тях да кръжат родители-хеликоптери. Ако поискат съвет подкрепете ги сами да измислят стратегии. 

Как да намерим баланса и да не сме родители-хеликоптери?

Да се стремим към вътрешна самоосъзнатост

Можем ли да помислим за собствените си чувства и какво означават те? Ако съм напрегната, каква е причината? Какво ми казва моето тяло? Може би съм уморена или жадна? Бързам ли или нямам търпение? От какво имам нужда? От спокойствие, почивка, време за себе си. Колкото по-често се замисляме за своите чувства и от какво са продиктувани действията ни, толкова по-добре ще разбираме себе си и ще можем да удовлетворим своите нужди. В този случай няма да имаме нужда да контролираме детето си и няма да се превърнем в родители-хеликоптери. 

Да разбирам себе си е първа крачка към това да разбера и теб!

Вслушайте се в думите и се вгледайте в действията на детето. Ако то има предизвикателно поведение, значи има нещо, което не сме чули и не сме разбрали. Дори и най-малките деца винаги ще ни дадат отговор, дори и не толкова ясно словесно, но можем да разберем чрез езика на тялото. 

Да покажем на детето, че е важно да се вслуша в сърцето си, за да открие причината за емоциите си. Всеки път в трудна ситуация да го научим да си задава въпроса „От какво имам нужда, за да бъда щастлив?“ и след това “Какви са стъпките, с които в мога да постигна удовлетворение?“. И да го насърча, да дам много възможности да тренира как да изразява своите потребности, за да постигне удовлетворение. 

Автор на текста е Мина Златева-Иванова, част от екипа на Осъзнати родители. Водещ на курса „Как да говорим с малкото дете?“