Предизвикателствата на многодетния родител

Ролята на родителя крие в себе си много образи, които всеки ден се разгръщат на семейната сцена. Сложна, понякога объркана, трудна, интересна, носеща изключително много радост и благодарност. В един момент знаеш и можеш всичко, а в следващия си на ръба на нервна криза и искаш да изтриеш себе си от лицето на Земята. Да си родител е чудесно и интересно, а да си многодетен родител е истинско предизвикателство. И докато двете деца в едно семейство са кажи-речи стандарт, то малко се говори за тези с три и повече отрочета.

Тайните на многодетния родител

Много добре си спомням деня, в който отидох на преглед след втория си тест за бременност. Щяхме да имаме второ дете – сбъдната мечта! Влязох развълнувана, а излязох от кабинета трепереща и притеснена.

В колата ме чакаха съпругът ми и голямата ми дъщеря. Казаха, че са се изплашили, когато са ме видели как крача като призрак. Очаквали са лоши новини, предполагам.
Когато им съобщих новината, мъжът ми се усмихна и заключи: “Добре че си взехме голяма кола”. А каката започна да се чуди как е възможно в корема на мама да има цели две бебета.

Да. Бях бременна с близнаци. Вече имахме едно дете и няколко месеца по-късно станахме петима. Притеснението от първите месеци вече се беше изпарило, а на негово място дойдоха радостта и обичта. Истински пълна къща и пълни сърца.

Ежедневието на многодетен родител

Моите планове как ще обикалям с бебе в слинга и с каката за ръчичка през цялото ми майчинство, бяха разбити на пух и прах, въпреки че в първите месеци носих близначките в слинг и се радвах на усещането да са близо до мен.

След това се превърнахме в ходещ катун. Голяма количка, голяма чанта с принадлежности, двойно повече рев, колики, зъби, памперси. И двойно повече способности да се справиш с всичко, което ти предстои.

Няма да си говорим за чувства. За това как успяваме да се справим с възпитанието на толкова много деца едновременно – ясно е, че правим всичко според възможностите си и че понякога се проваляме. Ще си говорим за практичната страна на нещата. 

В поредица от статии ще ви разкажа за това как едно семейство с две бебета и една ученичка успява да се справи с битовизмите, че и да има малко време за всеки поотделно. Защото това е едно от най-важните неща в едно семейство, за да може то да продължи да съществува и да го прави хармонично.

Времето за себе си на многодетния родител

Времето за себе си е приоритет за мен като майка от първия ден, в който разбрах, че съм бременна. Това е и най-голямата ми тайна, нещото, което осигурявам всеки ден и което гарантира на семейството ми спокойствие. Сякаш всичко, с което мислех че съм сбъркала през предишното майчинство, дойде да ми напомни, че ако аз не се съхраня, всичко ще бъде много трудно.

С първото дете всички се гмуркаме в дълбокото: даваме 100% от себе си, потъваме в морето от битовизми, безсъние и глад. Загубваме се, загубваме и партньорите си – вече не сме мъж и жена, а баща и майка. И сякаш нищо друго няма значение, освен благосъстоянието на новороденото.

Дори днес, когато близначките са на година и половина, се старая да си осигурявам минимум час, час и половина всеки ден, само за себе си. В тези часове не готвя, не чистя, не подреждам, не пиша домашни. Правя само неща, които ми доставят удоволствие. 

Често това #времезасебеси е съчетано със следобедния сън на децата. Но повечето пъти е за сметка на свободното време на мъжа ми. В някои случаи имаме и баба/дядо/гледачка на помощ, но техните ангажименти към нас не са константа и не бих могла да ги планирам дългосрочно.

Което ни води до тайна Номер 1 на многодетния родител:

1: Аз+Ти=Ние

Мъжът и жената трябва да свикнат да живеят като самостоятелна семейна единица и да не зависят от чуждата помощ. Да, тя е добре дошла, когато е налична, но много семейства (като нас) свикнали на почти перманентна помощ с първото дете, не успяват да работят като една добре смазана машина, когато на терен има повече хора, полагащи грижа за отрочето.

Разбира се, бабите и дядовците са истинско богатство и ние се възползваме от помощта им винаги, когато имаме нужда и те могат. Но тайната е в това, че не могат ли – не страдаме. Поне не много 🙂

Стараем се да организираме всичко, така че останем ли без допълнителна помощ, да не ни направи впечатление, а има ли я – да ни падне една диня от мишниците.
В този ред на мисли:

2: Календарът

Всички дини, които носим под мишница, са разпределени в календар, като всяка си има отделен цвят и категория. Звучеше ми безумно в началото, но откакто съм многодетен родител, с този подход е много по-лесно да организираме каквото и да е и, най-важното: да не забравим за себе си.

Защото в календара ни са сложени дори моите часове за почивка, плуването на мъжа ми, излизането за по бира след работа. Тогава, когато можем да планираме, го правим. А когато трябва да променим нещо сме приели факта, че този календар е по-скоро за напомняне, отколкото пълен със задължителни неща – посещения при лекар, плащане на такси и т.н. са в графа “Важни” и са с червен цвят и рядко търпят отмяна. 

Записвайки си неща като “Ели-фитнес” или “Вики – плуване” успяваме да сме по-организирани, да се съобразяваме с другия, да не забравяме за себе си. 

Веднъж месечно, например, с мъжа ми имаме ден само за нас двамата. През последния месец няколко пъти го променяхме, защото трябваше да се съобразяваме и с бабата и дядото, но важното в случая е, че не го забравихме.

Ако не внимаваме, може да стане така, че от дума на дума сме се забравили, защото повече от половин година не сме оставали сами дори за няколко часа. Това за някои семейства не е проблем, защото на тях им стигат дори 2-3 часа вечер, след като децата заспят. Важно е обаче да откриете от кои сте и, когато имате възможност да оставяте децата. Има много съседи, които са готови да гледат и трите ви деца, за да можете вие да отидете на кино, например и да се възползвате от това време за да върнете обратно мъжа и жената в себе си.

3: Ролите

Календарът, както и #времезасебеси ни позволяват да балансираме различните роли, в които влизаме като многодетен родител. 

Това е от изключителна важност, тъй като по този начин развиваме себе си, излизаме от зоната си на комфорт, откриваме нови светове. Разгръщаме потенциала си и ставаме по-добри във всичко, което правим.

Една майка, загубила себе си в домакинските задължения, има нужда от време на време отново да се почувства красива, харесвана жена. Има нужда освен с майките пред блока, да си поговори и с непознати хора или с такива, които не е виждала отдавна. Същото се отнася и за бащата. Защото докато ние, жените, съвсем интуитивно влизаме в ролята на майки и често нямаме проблем с това, то за бащите е истински шок промяната от новото нормално. 

Това че правите неща, различни от родителските ви задължения, не ви прави лоши родители или хора, които не ценят и обичат това, което имат. Напротив. Когато успеем да поставим себе си на друго място, погледнем се от друг ъгъл, осъзнаваме много неща за себе си и се връщаме към рутината с нови сили, идеи, мечти.

Автор на поредицата за многодетния родител е Елеонора Янкова. Бивш журналист по професия, вечен такъв по призвание, по настоящем просто любител на думите, обича ги и се опитва да ги използва навсякъде. Създател на блог за личностно развитие и детско възпитание и психология. Сертифициран коуч по методите на когнитивно-поведенческата терапия. Студент по предучилищна и начална училищна педагогика, IT специалист. Съпруга и майка на три дъщери.
Създател на групата #ТакаваКакватоСъм – общност от подкрепящи се жени, любими, майки, които да си помагат в най-важното – грижата за себе си.