Ръководство за родители при употреба на субстанции

Забелязвате, че тийнейджърът ви е все по-често неспокоен и с променливо настроение. Дали това не е знак за психично разстройство? Или употреба на субстанции? А може ли да бъде и двете? Какво стои зад поведението на младия човек, често е трудно за проследяване, особено когато и употребата на субстанции, и психичното здраве са фактори. Но разбирането как тези предизвикателства могат да се появят в живота на детето и понякога да се преплетат, за да създадат нови проблеми или за да усложнят лечението, е от съществено значение да запазим децата здрави.

Когато децата страдат от зависимост към субстанции и психично разстройство, се смята, че имат съпътстващи се разстройства. Може също да чуете да ги наричат коморбидни разстройства или „двойна диагноза“. Двете състояния могат да настъпят по-едно и също време или едното може да доведе до другото. И при двата варианта съпътстващите разстройства водят до много въпроси.

Колко притеснени трябва да бъдат родителите, ако детето страда от тревожност и пуши трева? Ако младежът има депресия и употребява алкохол, откъде трябва да започне лечението? Дете, диагностицирано със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), по-застрашено ли е от развитието на проблем със зависимости?

Ако сте родител, настойник, учител или член на обществото, загрижен за детското психично здраве или употребата на субстанции, то вие сте на правилното място.

Това ръководство, което е сътрудничество между Института за детско съзнание и Центъра за партньорство срещу наркомании за деца, свободни от наркотици, осигурява информация за често срещаните психични разстройства при подрастващи (и за използваните лекарства), съвети за забелязване на  употребата на наркотици и стъпки към взимането на информирани решения относно лечението на съпътстващите разстройства.

Въведение в съпътстващите разстройства

Разпространение на съпътстващите разстройства

Над 2,3 милиона подрастващи (на възраст между 12 и 17 години) и 7,7 милиона младежи (на възраст между 18 и 25 години) са използвали незаконно наркотици или са злоупотребявали с предписани лекарства в САЩ през 2014 г. Около 2,9 милиона подрастващи и 20,8 милиона младежи – повече от половината младо население – са консумирали алкохол през последния месец.

Психичните заболявания са обект на увеличаващата се загриженост към младежите. Едно от пет подрастващи деца има психично разстройство. Най-често срещаните са тревожните разстройства, депресията и синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивността (СДВХ). Младите хора също може да се борят с биполярно разстройство, шизофрения и гранично личностно разстройство.

Рискови фактори

Психичните разстройства и употребата на субстанции са тясно свързани. Често, когато психичното заболяване не е диагностицирано или лекувано, младежът ще се опита да се самолекува с наркотици или алкохол. Проучвания показват, че СДВХ, тревожните разстройства, посттравматичното стресово разстройство и депресията, всички те засилват риска от употреба и зависимост от наркотици при подрастващите.

В същото време употребата на забранени субстанции представлява сериозен риск за развитие на психично разстройство. Честата употреба на марихуана е рисков фактор за предизвикване на пристъпи на психоза, особено при тези с психотични разстройства в семейната история. Злоупотребата с предписани лекарства като стимуланти или определени антидепресанти може да доведе до маниакални или необичайно раздразнителни състояния.

За щастие, изследвания показват, че установяването и лечението на психичните заболявания може да намали употребата на субстанции. Подобно, намаляването на употребата на забранени вещества може да подобри резултатите при лечението на психичните разстройства.

Обобщение на употребата на субстанции

Какво е привличането?

Тийнейджърите и младежите използват забранени субстанции поради различни причини. Могат да започнат от любопитство или заради натиск от връстници. Често тези, които употребяват редовно, се опитват „да решат проблем“. Наркотичните вещества им помагат да се отпуснат, да намалят скуката, да се впишат социално, да избегнат емоционална или физическа болка, да се справят с болезнени спомени, да облекчат тревожността, да заспят, да станат сутринта, да отслабнат и т.н. Употребата на субстанции ги прави „по-силни“, което означава, че е по-вероятно детето да продължи да ги взима, защото му се струва, че те му помагат с определен проблем или нужда. Важно е за родителите да разберат какво прави тези вещества привлекателни за детето му, за да се отнесат адекватно към проблема с употребата. А когато употребата на субстанции е усилена, може да е трудно за всеки родител да се справи с причините и да спаси детето без професионална намеса.

Основи на употребата на субстанции

Полезно е да имате основни познания за различните типове наркотици, тяхното действие и как да разпознаете знаците при тяхната употреба. Обичайните субстанции, използвани от подрастващи и младежи, са алкохол, тютюн (цигари, електронни цигари), марихуана (листа, олио от канабис, концентриран екстракт, електронни писалки), халюциногени (ЛСД и ПСП), успокоителни (ксанакс,аАмбиен), стимуланти (адерал, кокаин) и опиати (викодин, хероин, перкоцет).

Как да разберете дали детето ползва алкохол и/или наркотици? Освен преките доказателства (като бутилки, пакетчета и други принадлежности) родителите често забелязват физически, емоционални и поведенчески промени. Разбира се, спецификите на тези промени зависят директно от използваната субстанция. Например стимулантите могат да предизвикат сърцебиене, инсомния, раздразнителност и необяснима загуба на тегло. Опиатите като викодин, перкоцет и хероин могат да доведат до липса на ентусиазъм и енергия, запек, забавено дишане, разширени зеници и гадене.

Някои поведенчески промени, които могат да настъпят вследствие на употреба на субстанции:

• Загуба на интерес към хобита или извънкласни дейности;
• Забележки от учители, съученици или приятели;
• Промени в приятелствата;
• Промени в настроението;
• Раздразнителност или заяждане;
• Необичайна възбуда, неспокойствие или хиперактивност;
• Летаргия или липса на мотивация;
• Заключване на вратата, усамотение, изолиране или пропускане на семейни събития;
• Влошаване на оценките, бягане от училище или лошо представяне на работа;
• Склонност към инциденти;
• Въвличане в рискови дейности (като секс или каране в нетрезво състояние);
• Взимане назаем или крадене на пари и вещи;
• Липсващи лекарства или алкохол вкъщи.

Много от тези симптоми се застъпват с психични заболявания. Например трудно е да се каже, ако детето е необщително и изолирано, дали е депресирано, употребява алкохол, или и двете.

Какво е употребата на субстанции като заболяване?

Терминът „употреба на субстанции“ обхваща целия спектър от първоначалната употреба, през по-честото ползване (и обичайно повече последствия) и накрая до пристрастяването.

Независимо от вида на субстанцията „Диагностичното и статистическо ръководство за психични разстройства“, 5-о издание (познато като ДСМ-5), определя употребата на субстанции като проблематично, повтарящо се ползване на наркотици или алкохол, което причинява значителни страдания или увреждания в живота на човек. Има 4 поведенчески категории, които се използват, за да се определи сериозността на проблема: отслабен контрол, социално влошаване, рискова употреба, търпимост и затваряне в себе си.

Човек трябва да отговаря на две или три от тези критерии, за да бъде диагностициран с леко разстройство, свързано с употребата на субстанции. Ако отговаря на четири или пет от критериите, се счита за умерено разстройство, а на шест или повече – за тежко разстройство.

Дори ако детската употреба на алкохол и/или наркотици не се увеличи до ниво на „официално“ заболяване, тя пак може да попречи на функционирането на организма. Има тенденция в тази област да се избягва категоризирането на сложността от зависимостта или затварянето в себе си като критерий, а вместо това да се взима предвид въздействието върху живота на човека. Младият човек няма нужда да бъде зависим от наркотици или да преминава през симптоми на затваряне в себе си, за да има субстанцията голямо влияние върху академичния и/или социалния живот.

Диференциална диагноза

Какво причинява тези симптоми?

Дали притеснителните мисли, емоции и поведения на вашето дете са резултат от ментално разстройство, или такова, свързано с употребата на субстанции? Установяването на това кои симптоми от кое заболяване идват и кой проблем е започнал първи, се нарича диференциална диагноза. Да се определи диференциалната диагноза, е важно, защото лечението за психично разстройство може да бъде много различно от това при употребата на субстанции.

Може да сте загрижени за промените в настроението и да подозирате, че детето ви има биполярно разстройство, докато всъщност  той или тя използва опиати или кокаин. По същия начин дете може да бъде диагностицирано с разстройство, причинено от канабис (марихуана), без да се има предвид, че коренът на проблема може да бъде друг – като тревожност или травматично преживяване.

Намирането на правилното лечение става сложно, когато подрастващите или младежите не съобщават всичко, което се случва в техния живот. Когато младите хора са насочени за помощ при психично разстройство, те често не са склонни да говорят за употребата на субстанции. Също така младите хора, които имат проблеми с употребата на субстанции, често избягват да споделят емоционални или поведенчески проблеми.

Тази липса на информация може да направи трудно поставянето на точна диагноза.

Затова е много важно за медицинските лица да добият ясна представа кои симптоми са настъпили първо и кога е започнала злоупотребата със субстанции. Можете да помогнете, като окуражите детето си да говори за истински случващото се в живота му и така да улесните запълването на липсващата информация. Също така можете да споделите сведения за детето ви и за вашата семейна история, както и други фактори като скорошни проблеми (например бягство от училище, промяна в съня или храненето и др.).

Поведенчески симптоми, които могат да се появят от психично разстройство и от употреба на субстанции:

• Смяна на настроенията;
• Повече сън или по-малко от обичайното;
• Параноя;
• Избягване на приятели или ситуации;
• Променливо поведение.

Получаване на оценка

Няма лабораторни тестове, с които да се диагностицират психичните разстройства или тези, причинени от субстанции, така че диференциалната диагноза зависи от сведенията на пациента, неговото или нейното семейство, учители и други доктори и от клиничните наблюдения. Тази картина на случващото се след това се сравнява с критериите в ДСМ-5, които професионалистите използват за диагностициране.

Ето няколко примерни въпроса, на които клиничният лекар се опитва да отговори:

• Дали тъгата е свързана с някаква загуба, или просто е дошла неочаквано?
• Дали подрастващия използва субстанции като начин за справяне със ситуацията?
• Дали употребата на вещества е отговор на неприятни събития в живота?
• Дали импулсивността е част от характера на детето, или е свързана с хиперактивност, или е повече маниакална и саморазрушаваща?
• Дали целта на употребата на вещества е развлечение, или бягство от реалността?

Примерни резултати

Диференциалната диагноза може да покаже, че употребата на субстанции е последица от психично разстройство. Ето няколко примера как употребата на вещества може да произхожда от психично заболяване:

• Алкохолът може да бъде самолечение при тревожност, депресия или биполярно разстройство.
• Употребата на марихуана често е свързана с психични разстройства, СДВХ и тревожност.
• Опиатите (перкоцет, тиленол, кодеин) и бензодиазепините (ксанакс, ативан) е по-вероятно да се употребяват от млади хора с опозиционно предизвикателно разстройство, разстройство на поведението и гранично разстройство на личността.
• Употребата на амфетамин (адерал) може да вследствие на непреодолима тревожност и стрес, свързан с академично представяне.

От друга страна, психичните симптоми могат да се резултат от прекия ефект на субстанцията върху мозъка. Ето няколко примера:

• Употребата на алкохол може да причинни значителни промени в настроението.
• Употребата на никотин може да имитира симптомите на тревожност.
• Халюционните наркотици могат да причинят психотични състояния.

Дори ако се окаже, че употребата на вещества и психичните симптоми не са свързани едно с друго, те все пак могат да се влошат взаимно.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Гергана Георгиева!

---

Как да говорите с вашия тийнейджър за пиенето?

Как да предпазим тийнейджърите от наркотиците и алкохола

Психични разстройства и употреба на субстанции

Насърчаване на детето да потърси лечение при употреба

---

Пътеводител за родители: как да оцелеем по време на пубертета

Хазарта и тийнейджърите

Пубертета, приятелствата и връзките

Как да помогнем на тийнеджъра при трамвиращо събитие

Как да възстановите отношенията си с детето

---