Как да помогнем на дете между 6 и 11 при травмиращи събития

Детето вече е способно да говори и по-лесно може да обясни какво чувства. Освен това, може да се справи с трудностите с по-голяма лекота. Все още обаче  има нужда от грижа и насоки. Покажете му, че може да разчита на теб и че има кой да го изслуша. Нищо не успокоява уплашено дете като усещането, че родителите му са до него след страшно събитие.

Типични реакции на дете в тази възраст:

• Безпокойство;
• Повишена агресивност, гняв и раздразнителност (например тормозене и сбиване с връстници);
• Проблеми със съня и апетита;
• Самообвиняване за случилото се;
• Плач или рязка смяна на настроенията;
• Притеснение дали някой ще се погрижи за него;
• Страх от бъдеща травма или смърт на любим човек;
• Отричане на случилото се;
• Оплакване от физически дискомфорт като болки в корема, главоболие, сънливост. Това могат да бъдат последствия от стрес;
• Непрекъснато задаване на въпроси;
• Отказ да говори за събитието (това е по-типично за деца от 9-11 годишна възраст);
• Отдръпване от общуване с други хора;
• Проблеми в училище: проблем със запомнянето и концентрацията; отказ да ходи на училище.

Как да помогнем

Уверете детето си, че е в безопасност.

Децата в тази възраст се влияят по-добре от изразяването на факти. Използвайте истински думи като “ураган”, “земетресение”,”наводнение”,”шок”, т.н. Знанията ще им помогнат да превъзмогнат безпокойството. 

Опитайте се да се придържайте към обичайния си начин на живот.

Това ще помогне на детето да се чувства сигурно и в безопасност. Ако сте останалите без дом или сте временно настанени някъде – създайте нов дневен режим. Може да оставите детето да си избере коя история преди лягане да четете. Това ще му даде усещане за контрол в тези несигурни времена. 

Сведете до минимум телевизия, радио и вестници.

Колкото повече е изложено на лоши новини, толкова повече ще се тревожи. Кадрите от новините могат да увеличат травмата от събитието.

Прекарвайте време в разговори с детето си.

Уверете го, че е нормално да задава въпроси, да изразява тревога или тъга. Един от начините да го предразположите към общуване е да използвате времето, в което обичайно сте заедно – например, вечеря. 

Отговаряйте на въпросите му кратко, но честно.

Ако детето започне да говори за нещо, попитайте го за неговото виждане, за да разберете каква е тревогата му. Обикновено децата задават въпроси, защото се тревожат за нещо конкретно. Отговорете по начин, който ще го успокои, а ако не знаете отговора, просто кажете “Не знам.” Не повтаряйте и не спекулирайте с невярна информация. 

Насърчавайте детето да споделя.

Започнете разговор като разкриете собствените си чувства. Например, може да кажете “Това беше доста страшно, понякога се будя през нощта и мисля за него. Ти как се чувстваш?” 

Насърчете детето да е ангажирано с различни неща.

Дневните занимания като игра с приятели и училище могат да са нарушени. Помислете с какво друго могат да се занимават.

Успокойте детето си, че приятелите му са в безопасност.

Уверете децата си, че родителите на приятелите им се грижат за тях. 

Говорете си за възстановяването на общността ви.

Обяснете на децата си, че са предприети мерки по възстановяване на електричество и вода, както и че правителството и групи в общността ви помагат (ако това е така). 

Окуражете децата си да помагат, тъй като това ще им даде усещане за успех и ще им осигури цел.

По-малките деца могат да изпълняват леки задачи, а по-големите -да бъдат доброволци в общността ви.

Фокусирайте се на добрите моменти и бъдете оптимистично настроени.

Децата имат нужда да виждат бъдещето, за да се възстановят по-бързо. В тази възраст те предпочитат конкретни факти. Например, ако се е случило природно бедствие, може да кажете: “Хора от цялата страна изпращат лекарства, храна и вода. Те строят места, където да бъдат настанени и лекувани пострадалите. Те строят нови домове. Най-трудното ще мине скоро.” 

Материалът е част от Наръчник в помощ на родители при травмиращи събития.

Какво да предприемем, ако детето изживее травмиращо събитие

Признаци за травма при деца и подрастващи

Травми при деца на възраст от 0-2 години

Как да помогнем на дете на възраст между 2 и 5 години след травма

Как да помогнем на дете между 6 и 11 при травмиращи събития

Как да помогнем на дете между 6 и 11 години да се справи със смъртта на обичан човек

Как да помогнем на тийнейджър при травмиращо събитие

Как учителите могат да помогнат на учениците при травмиращи събития

Наръчникът е съставен с подкрепата на Фондация Лъчезар Цоцорков.

Проектът Социално-емоционално образование за родители е финансиран от семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.