Да бъдеш „Тих родител”: как да насърчаваш самостоятелната игра

От скоро двете ми деца (на 2 и 4 години) правят нещо удивително. Те си играят самостоятелно – понякога с часове.

Интересно нещо, което забелязах, е че тази магическа ситуация се случва само когато аз съм с децата. Не се случва, когато лели, чичовци, баби и дядовци са около тях. Също така не се случва често и когато съпругът ми е около тях. Първоначално реших,че се дължи на това, че другите възрастни са по-интересни за децата от мен. Вярвах, че за децата ми майка им е нещо като „стара новина“. Въпреки това, след като наблюдавах играта им (и много размишлявах), вярвам, че самостоятелната игра се случва при мен поради две причини. Първо, аз наистина съм, малко  като „стара новина“. Тъжно, но е самата истина. Второ, но може би по-важно е, че когато децата ми си играят сами, аз се превръщам в това, което нарекох „Тих възрастен“.

Тази идея за „тих възрастен“ е по-вероятна, защото ако тяхната самостоятелна забавна игра се дължи само на това, че не съм им интересна, тогава теоретично те биха били по-щастливи с другите хора. Само че изглежда, че не са. Изглежда, че най-добрите им дни са, когато им остава достатъчно време да играят сами помежду си.

Въпреки това, самостоятелната игра има своите граници. Когато децата изчерпят своите творчески способности, идват при мен. Но един-два часа игра е добре и за мен. Когато дойдат отново, аз съм освежена и готова да им чета или да ги изведа навън.

Колкото по-малко играчки имат децата, толкова повече играят

Пет начина да бъдеш „тих възрастен“

Реших да поразмишлявам малко какво правя по-различно от другите възрастни, които се грижат за децата ми. Нарекох себе си „тих възрастен“ и измислих няколко начина, с които и вие можете да бъдете такъв.

1. Изчакайте момента

В моята къща децата ми играят най-добре заедно: (1) след като свършат сутрешните си задължения и (2) следобед след времето за дрямка. Когато видя, че започва, не ги насочвам. Не правя нищо. Просто се отдръпвам и се заемам с каквото трябва да направя в този момент. Така им позволявам да се потопят в играта. Разбира се, наблюдавам за безопастност.

2. Стойте близо, но на разстояние

Избирам задача, която мога да изпълня с някои прекъсвания и обикновено е на същото място в къщата, където те са избрали да играят. Достатъчно съм близо, за да ги чувам (все още е необходимо за моето двегодишно дете), но обикновено не съм пряко видима за децата. Избягвам да влизам в стаята, в която играят, и да ги прекъсвам. Както казва Мария Монтесори, „Играта е дело на детството.“ Опитвам се да уважавам това (физически и емоционално). 

3. Не ги прекъсвайте

Не прекъсвам процеса на игра. Ако си играят добре, отлагам другите неща като сменяне на памперс, снимане на видео докато играят и др. Спазвам това правило и при спор между тях. Често те сами намират решение и се учат от преговорите си.

4. Запомни го

Докато ги слушам как си играят, мислено набелязвам всичко, което мога да им кажа или науча. Не искам да прекъсвам работата им, затова си правя т.нар. мислен списък с неща, които да кажа по-късно.

5. Упражнявайте звуков минимализъм

Запазвам тишина. Не вдигам много шум и не проклинам пералнята. Това е така, защото спазвам правило номер три.

6. Отговорете на молбите и нищо повече

Децата ми са все още малки, така че понякога се нуждаят от неща, докато играят. Ще осигуря бутилка с вода, когато поискат за въображаема игра. Не ги пренебрегвам и уважавам молбите им. В същото време, не им давам повече, отколкото те искат (т.е. напътствие или похвала).

Понякога ще се получи, а понякога не

Един ден тази седмица, децата ми играха самостоятелно около 3 часа. Следващият ден, те не можеха да започнат самостоятелна игра и прекарахме доста време в настолни игри, четене и други домашни неща. Не е необходимо да знам причината. Уважавам процеса, когато е дълъг и когато е кратък. Техните мозъци знаят от какво се нуждаят. Например, наскоро летяхме със самолет за нашата последна семейна почивка. След ден, прекаран в шофиране, летене и после пак шофиране, имах план на следващия ден веднага да окупираме басейна. Е, след закуска, децата ми започнаха да си играят в апартамента, който бяхме наели, и играта продължи чак до следобед. Допускам, че са имали много информация, която да обработят този ден (те играха на самолет няколко часа).

„Тих възрастен“, известен още като най-малко интересен възрастен

Ето стратегия за родителство, с която всеки възрастен може да се справи: направете себе си по-малко интересни от играта на децата ви. Всеки може да направи това и то ще ви осигури свободно време, за да свършите някои неща. Това е добре и за децата. Ако имате повече от едно дете и те играят заедно, така се учат на някои социални умения. Ако имате едно дете, със самостоятелна игра то изследва интересите си и се учи да разчита на себе си.

Източник Screenfreeparenting.

Благодарим за доброволния превод на Катерина Бъчварова!

11 важни вида игри за детското развитие