Защо критиката и срамът нямат място във възпитанието на деца

Много родители, които критикуват децата си, имат добри намерения. Те често се надяват, че като посочват грешките на детето си, могат да му помогнат да преодолее проблемното поведение, да усвои уменията, от които се нуждае, за да успее в социален и академичен план, и да развият силно чувство за лична oтговорност. В основата си, тези намерения са с цел да напътстват децата.

За съжаление, родителите не винаги осъзнават, че когато става въпрос за коригиране на дете, начинът по който се прави това е от изключително значение. Важно е да се разбере, че децата не реагират на критика като възрастните. Докато друг възрастен може да е в състояние да признае грешката си и да преме случилото се, когато отправите малко конструктивна критика, децата все още не са развили перспективата, необходима за това. Те почти винаги приемат критиката присърце и понякога получават трайни емоционални рани в процеса. Нещо повече, срамът-неизбежният вторичен продукт на острата критика, има силата да подкопае самите цели, които родители са имали, когато поучават децата си.

Критика срещу Корекция

Критиката и корекцията (необходима форма на напътствие) не трябва да се смятат за едно и също. Критиката се различава от корекцията по това, че се фокусира повече върху “осъждането“ на детето, вместо да му помогне. Когато коригираме дете, ние внимателно го информираме за грешка, която е направило, и обясняваме защо поведението му не е правилно. Когато казваме на малко дете да не взима чужди играчки без да попита, например, и след това търпеливо обясним защо това действие не е правилно, е корекция. Това насърчава детето да се учи и да се справи по-добре следващия път. За разлика от това, когато грабнем играчката, която то е взело и му кажем, че е „лошо“, това е критика. Този тип поведение, поставя определение на детето без да предостави подходящи напътствия.

Реагиране на проблемно поведение

5 начина, по които критиката и срамът пречат на развитието

1. Критиката отслабва чувството за отговорност на детето ви

Когато се скарате на детето си, то изцяло се концентрира върху усещане ви за него. То незабавно спира да мисли за първоначалната си грешка и започва да се фокусира върху това, как се чувства от вашата реакцията към случилото се. Това го разсейва от изследването на емоциите, които са пряко свързани с последиците от неговите действия (като съжаление и стеснение). Вместо това, то ще проектира гнева си върху вас. Т.е. то ще се занимава с това колко несправедливи сте. С течение на времето, това ще го научи да се фокусира върху това, което трябва да подобри, а върху това как несправедливо се отнасят другите към него. С други думи, то ще развие мислене на жертва, а не лична отговорност.

2. Критиката засилва чувството на срам

Изпитването на угризения при грешки е нормално и здравословно. Срамът, от друга страна, е вреден. Когато изпитваме угризения, съжаляваме че сме предприели конкретни действия и обикновено се заричаме да коригираме поведението си. Когато изпитваме срам, започваме да вярваме, че по своята същност сме дефектни и безсилни да се променим. Следователно, ако искаме децата ни с желание да работят върху проблемното поведение, трябва да знаят, че няма нищо лошо в това да правят грешки. Трябва да ги подкрепим и да ги насърчим да опитат отново, а не да ги обезкуражаваме.

3. Критиката създава ненужна болка

Животът вече е предизвикателство за вашето дете. Всеки ден то трябва да се справя с натиска в училище, социалния натиск от страна на връстниците му и непрекъснато съществуващата заплаха от тормоз онлайн и офлайн. Ненужното увеличаване на стреса ще затрудни развитието му като щастлив, здрав възрастен.

4. Когато съдите детето си, то се научава да съди себе си

Тонът на „вътрешния монолог“ на всяко дете се определя от начина, по който родителите му говорят с него. Ако често критикувате детето си, то ще започне да се критикува още по-остро. Това може да направи невъзможно то да почувства истински успеха, когато постигне нещо. Например, ако получи отлична оценка на контролно, вместо да се гордее със себе си, то ще се упреква, че не е получило 6+. Освен това децата, които се страхуват от неуспех, често отказват дори да се опитват да преследват целите си, което може сериозно да попречи на тяхното развитие.

5. Критиката подкопава доверието между родителя и детето

Ако детето ви се чувства отхвърлено от вас всеки път, когато сбърка, в крайна сметка ще научи, че не може да ви има доверие. За да съществува силна връзка между родител и дете, детето ви трябва да знае, че го обичате безусловно.

Как да избягваме критиката към детето ни

Много често от емоционалните реакции на родителите към поведението на детето им произтичат груби думи. Те вярват, обикновено погрешно, че детето им нарочно е грубо или ги провокира, когато се занимава с нещо безполезно. В действителност обаче причините, поради които децата проявяват трудно поведение, нямат нищо общо с родителите им. Далеч не искат да бъдат „лоши“, повечето деца реагират така, защото са наранени, объркани, притеснени, уморени, пренатоварени и т. н.

Затова е важно да не приемате лично поведението на детето си. Вместо това поемете дълбоко въздух и обективно преценете тежестта на това, което детето ви е направило. Ако детето ви е наранило някой друг (физически или емоционално), посочете последствията, като отнемане на привилегии по спокоен, но твърд начин. В нито един момент по време на този процес не трябва да поставяте етикети на детето си  – т.е. да го наричате „лошо“, „мързеливо“, „подло“ и т.н. Изчакайте то да се успокои, след което обяснете защо действията му не са приемливи. След като успеете да достигнете до него, напомнете му, че е обичано.

Как да помогнем на детето да не е в отбранителна позиция, когато е сгрешило?

Ако никой не е пострадал от действията на вашето дете, последствията вероятно не са необходими. В този случай можете да преминете към следващата стъпка, описана по -горе: просто изчакайте то да се успокои и след това обяснете къде е сбъркало и как следващия път да се справи по -добре. Не забравяйте, че целта на корекцията е да помогнете на детето си да се научи възможно най -добре, като същевременно сведете до минимум отрицателните емоции.

Обърнете внимание, че често е полезно да се опитате да слушате детето си, когато то е разтроено. Вероятно детето ви се опитва да ви каже, че има нужда от нещо, но тъй като му липсват вербалните умения, необходими за това, това се проявява като трудно поведение. Ако успеете да разберете от какво се нуждае и да му помогнете да го получи, трудното поведение вероятно ще спре. Освен това, детето ви ще се отдалечи от преживяването, чувствайки се обичано, ценено, силно и готово да поеме отговорност за собствените си действия. Когато децата и техните родители могат да работят заедно по този начин, това е предпоставка за здравословен растеж и развитие.

Източник: Psy-ed.com

Благодарим за доброволния превод на Полина Йончева