Техники за пълноценно свързване с децатa

„Привързаността е дълбока и трайна емоционална връзка, която свързва един човек с друг във времето и пространството” Мери Ейнсуърт; Джон Боулби

Пълноценното свързване е умението да създаваме пространство, в което детето се чувства:

• безусловно обичано
• видяно
• прието, такова, каквото е
• в защитена среда.

Когато изградим връзка, в която сме пълноценно свързани с детето, то се чувства защитено и това го прави способно да експериментира, да трупа личен житейски опит, излизайки малко по малко от зоната си на комфорт и да се развива, постигайки максимума, на който е способно.

Пълноценното свързване с детето води до изграждането на сигурна привързаност с родителя. Тази сигурна привързаност позволява на мозъка да се развива и детето да се интегрира успешно и уверено в социума. А това е нещото, за което мечтае всеки родител.

Привързаност между детето и родителите

Пълноценното свързване означава, да се научим правилно да възприемаме сигналите, които ни дава детето. Важно е да не забравяме, че поведението на детето не е насочено срещу нас, а е стремеж за свързване и търсене на подкрепа. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо е добре да реагираме на неговите сигнали за свързване и подкрепа. Това изгражда усещането за сигурна и защитена среда.

Ето и някои “техники” за пълноценно свързване с детето, които всички ние добре знаем, но понякога натрупаната умора и инерцията на ежедневието ни пречат да си спомним и прилагаме:

Играйте с детето игрите, които на него са му интересни в настоящия етап от развитието му.

Дори и това да означава отново и отново да редите един и същи пъзел, да четете една и съща приказка, или да играете на Елза и Лора от сутрин до вечер. Премахнете от пространството на детето игрите и вещите, към които в момента не проявява интерес. Отворете пространство фантазията да се развихри. Следвайте детето и неговия интерес.

Говорете с детето от най-ранна възраст.

Дори и да не ви разбира, то усеща тона и нагласата ви. Разказвайте му за емоциите си, за предизвикателствата, за успехите си. Разсмивайте го, развивайте чувството му за хумор, като се шегувате със себе си редовно.

Изграждайте си любими “ритуали”, които подхранват усещането за сигурност и споделеност.

Гушкане и четене вечер преди лягане, пеене на приспивни песнички, съчетани с нежно погалване, измислиете си молитва и думи на благодарност, които да си казвате вечер преди заспиване, ритуали на смях и закачки сутрин рано, за да започне деня Ви щастливо, гответе заедно любими ястия, гледайте заедно любими филми и сериали, когато детето порасне, и още и още…само Вие знаете най-добре, кое изпълва с радост Вашата душа и тази на детето Ви и отговаря на неговия темперамент. Ритуалите са безценни за пълноценното свързване – носят на децата усещане за сигурност и уют.

Опитвайте се да гледате на света през очите на детето си.

Бъдете любопитни за това, което преживява и което го вълнува. Бъдете отворени, задавайте въпроси, изслушвайте без да прекъсвате, вълнувайте се искрено от нещата, които го вълнуват.

Гласувайте по-често доверие на детето си, вместо да сте преобгрижващи и прекалено тревожни.

Подхождайте с уважение към развитието на детето и се старайте да обръщате повече внимание на уменията, в които детето напредва, отколкото да го критикувате за тези, в които изостава. Оставяйте детето да е водещо във всяка една възможна ситуация, която би затвърдила неговите умения и стабилизирала увереността му.

Опростявайте ежедневието си.

Колкото по-малко е детето, толкова по-добре е да имате дълги моменти за свободна игра и взаимно опознаване. Претовареният график стресира детето, стресира и нас, и пречи на пълноценното свързване и развитието.

Възприемайте и се отнасяйте към детето си като към автономна личност, която има своите уникални нужди, ценности и стремежи. Ще получите същото в отговор.

37 семейни ритуала, които учат на отговорност, доброта и съчувствие

Пълноценното свързване с детето ни, го кара да се чувства “добре в кожата си”. Да запази своята уникална автентичност, да се научи да отстоява собствените си ценности и нужди, и успоредно с това да развие емпатична свързаност с околните, проявявайки разбиране към техните специфични потребности и вярвания.

За финал ще напомня, че най-първо трябва да се научим да сме пълноценно свързани със себе си – със своите човешки потребности, емоции и лимити. Да се научим да се заявяваме си по един спокоен и неагресивен начин, да търсим помощ и подкрепа при нужда. Така ние се превръщаме в ролевия модел, който искаме нашето дете да има.

Само когато сме пълноценно свързани със себе си, ние имаме пространство да се свържем ефективно с околните.

Автор: Елена Анастасова, психолог и сертифициран Т.У.Р. обучител. Научи повече за нея тук.