Насърчаване на детето да потърси лечение при употреба
Дори когато подрастващите или младежите са склонни да помислят за лечение, е често срещано да се чувстват несигурни и колебаещи се. Те може да си мислят, че проблемът „не е толкова сериозен“ или че няма нужда от съществено лечение. Детето може да си мисли, че помощ е нужна само при психичен здравословен проблем като тревожност, но не и при употребата на субстанции. В някои случаи тя или той може да откаже да пробва лечение от страх, че то ще попречи на училище, работа, спорт или други дейности. Стигмата, свързана с лечението, може също да е спомагателен фактор за съпротивление.
Как да убедите сина си или дъщеря си да пробва лечение? Подгответе се, преди да седнете да водите този важен разговор. Следните насоки може да са от помощ:
Постарайте се да видите нещата от гледната точка на детето.
Как лечението ще помогне на детето ви? Ще се почувства ли по-здраво? Ще бъде ли по-успешно в училище, на работа или в спорта? Ще бъде ли прието в мечтания университет? Какво детето ви ще види като недостатък на лечението? Ще има ли проблем със социализирането без субстанциите? Ще трябва ли да се откаже от определени приятелства? Признаването както на положителните, така и на не толкова положителните аспекти на участието в лечението може да помогне разговора да протече по-гладко.
Определете какво е важно за детето и структурирайте разговора.
Някои деца не са склонни да говорят за употребата на субстанции, но могат да се чувстват по-удобно да говорят за техния психичен здравословен проблем като депресията или тревожността. В този случай говорете за получаване на помощ в областта, в която детето е склонно да я получи. Разговаряйте с лекарския екип, който сте избрали, как да работите, и върху другите проблеми.
„Напишете си домашното“ и бъдете готови с опции за лечение.
Потърсете програми, които са подходящи за вашето дете. Ако е възможно, по-добре да предложите опции, за да може младежите да си направят собствен избор, а не да им бъде казвано какво да правят. За някои деца започването с „консултация“ при специалист е по-малко плашещо, отколкото да говорите за дългосрочно лечение.
Използвайте мотивационни „кукички“.
Акцентирайте върху какво вашият юноша или младеж може да получи от лечението – например по-добър сън, по-високо самочувствие, по-малко стрес. Това е вероятно да бъде по-добре прието, отколкото да говорите за отказването от наркотиците. Някои родители използват стимули, свързани с нещо, което детето иска, като начин да ги накарат да започнат лечение. Например „Ако направиш осем лечебни сесии, можем да обсъдим как да получиш видео играта, която искаш.“
Помислете върху досегашните опити.
Ако предишни опити да предложите лечение не са сработили както сте планирали, отделете време да помислите защо разговорът не е минал добре. Какво не е проработило? Какво можете да промените? Беше ли разговорът прекалено дълъг? Беше ли в неподходящото време? Какво ви попречи? Опитайте се да приложите каквото сте научили, за да подобрите положението, включително времето на разговора, тона на гласа, предложените опции и стимули.
Обмислете пречките за лечението.
Дали застраховката ви покрива разходите за допълнителното лечение? Можете ли да си позволите разходите, които не са покрити? Ще бъде ли пътуването до и от мястото на лечение проблем? Ще изостава ли детето с уроците в училище? Помислете върху тези неща, преди да говорите с детето си.
Упражнявайте каквото искате да кажете.
След като съберете необходимата информация, спомената по-горе, може да ви е от полза да си напишете какво искате да кажете. Докато пишете, мислете как детето ви може да реагира.
Пояснение за задължителното съгласие за лечение
Ако детето ви е непълнолетно лице под 18 години, може да считате, че вашето съгласие е достатъчно, за да започнете лечение. Това обаче може да не е така. Държавните закони се различават значително по отношение на възрастта за съгласие, като в някои случаи е едва 12-годишна възраст. Освен това, кой дава съгласие може да варира в зависимост от това дали лечението се отнася до психичното здраве или до употребата на субстанции и дали е необходима хоспитализация или не. Често няма указания в ситуации, в които родителят и детето не са на едно мнение, което води до съда да вземе решение.
Ако детето ви откаже съгласие, може да помолите близки или приятели да се намесят, особено ако има някой, на когото се доверява и уважава. Някои родители се обръщат към образователни или религиозни организации, които да накарат децата им да се лекуват. Проучванията показват, че резултатите са по-вероятно да бъдат положителни, ако детето доброволно се съгласи на лечение.
Алтернативи на лечението
Ако детето ви категорично отказва лечение, може междувременно да обмислите някакви други здравословни алтернативи. Например медитацията е ефективен начин за много хора да намалят употребата на наркотици и алкохол. Също е доказано, че помага при депресия, тревожност и други психични проблеми.
Физическите упражнения са друга полезна стратегия.
Може да си заслужава да платите за фитнес членство или йога, или уроци по танци. Интересува ли се детето ви от музика? Уроци по китара или пеене може да са страхотно развлечение и отличен начин за повдигане на увереността и самочувствието.
Има различни начини, по които децата да получат помощ и подкрепа дори и ако те не са готови да направят значителни дългосрочни промени. Може да пробвате с въздържание или намаляване на субстанции чрез включване в по-здравословни дейности. Това може да се счита за голяма победа, която често води до по-големи промени.
Справяне с кризисни ситуации
Обадете се на 112 незабавно, ако мислите, че детето ви е агресивно или склонно към самоубийство или е взело свръхдоза. Кажете на телефонния оператор, че детето ви има нужда от спешна медицинска помощ заради психичното му здраве. Дайте колкото се може повече детайли за състоянието му, за да бъдат подготвени медицинските лица, когато пристигнат. Може също да се обадите на Национална телефонна линия за деца на 116 111. Телефонната линия е на разположение 24 часа всеки ден.
Може да обмислите да закарате сами детето си до най-близката спешна помощ или кризисен център, но само ако може да го направите безопасно. Ако е възможно, се обадете на спешната помощ и ги уведомете кога тръгвате, за да са подготвени, когато пристигнете. Ако не се чувствате в състояние да шофирате, попитайте за препоръки какво трябва да направите. Не водете дете против неговата или нейната воля.
Ситуации, които не са спешни
Ако смятате, че детето ви не е в непосредствена опасност, но все пак има нужда от помощ, може да обмислите няколко опции. Следните предложения могат да ви помогнат да определите най-добрия начин на действие:
- Ако детето ви има терапевт или терапевтичен екип (психиатър, терапевт, медицинска сестра и т.н.), те трябва да бъдат първите, с които да се свържете. Хората, които са запознати с историята на детето, са в подходяща позиция да ви помогнат да решите каква следваща стъпка да предприемете.
- Обадете се на местния общински център за психично здраве, който може да бъде намерен в интернет. Определените услуги варират спрямо общината, но повечето предлагат специализирано лечение за младежи. Обичайно персоналът се състои от екип от професионалисти по психично здраве като психолози, психиатри, социални работници и медицински сестри.
Независимо на кого ще се обадите, първата стъпка е оценка на състоянието или наблюдение. Ще бъдат положени всички усилия, за да се разберат нуждите на детето и да се вземат предвид различни алтернативи за лечение.
Качествено лечение и как да го получите
Ако се притеснявате, че детето ви има едновременно проблем с употребата на субстанции и психично разстройство, е добре да се консултирате със специалист, който е добре запознат и с двете. Това може да включва оценка на състоянието с квалифициран професионалист по зависимости. Тази оценка може да помогне да се установи първоначална диагноза и препоръка за възможно най-доброто лечение. Симптомите на детето ви, годините, полът и културата, заедно с други фактори, ще помогнат да се определи планът за неговото или нейното лечение.
Специалисти могат да бъдат намерени в Българския портал и Регистър за психолози, психиатри и психотерапевти или Сдружение „Фракарита България“ , Психология-БГ , или чрез здравния ви застраховател, където може да има онлайн портал за търсене на професионалисти, лекуващи зависимости.
Оценките на състоянието обикновено се извършват в частни практики или в амбулаторна обстановка, а някои се правят в болнична среда. Независимо от мястото, важното е да се говори с човек, който е добре запознат и с психичното здраве, и с употребата на субстанции, за да установи какви проблеми трябва да бъдат разрешени.
В зависимост от нуждите на детето ви и колко тежки са неговите или нейните симптоми, има няколко различни нива на грижа за пациента. Те включват консултации, интензивни амбулаторни програми, частични програми за хоспитализация и рехабилитация или настаняване в специални жилища. Най-общо казано, на вашето дете ще бъде оказана най-подходящата грижа.
Най-ефективното лечение при съпътстващи разстройства е интегрираната грижа.
Това означава, че и психичното здраве, и употребата на субстанции се лекуват едновременно от добре подготвени специалисти. Те развиват и прилагат добре интегриран план за лечение и на двата проблема.
Планът за лечение трябва да включва цели, насоки, доказали се интервенции, включващи терапия и лекарства и други услуги, които ще бъдат предложени.
Доказали се интервенции, които могат да се имат предвид:
- Когнитивно-поведенческа терапия;
- Когнитивно-поведенческа терапия с фокус към травма;
- Управление на непредвидими ситуации;
- Диалектична поведенческа терапия;
- Мотивационни разговори;
- Мултисистемна терапия;
- Терапия за приемане и обвързване.
Програмите също така трябва да се занимават с физическите здравословни проблеми. Независимо дали предлагат тестване и консултации на място, или насочване към други институции. Това се отнася до проблеми като астма, управление на болката, проблеми със съня, ХИВ, хепатит и сексуалното здраве.
Какво трябва да търсите в качествените програми за лечение?
- Подробен план за лечение, който да се отнася до психичното здраве и употребата на субстанции. Родителите и/или детето (в зависимост от възрастта) трябва да бъдат попитани дали са съгласнис плана за лечение и да се подпишат. Планът за лечение трябва периодично да се проверява и подновява спрямо прогреса или промените в подхода.
- Програми, включващи семейния елемент като част от лечението, които осигуряват обучение, натрупване на умения, средства и подкрепа. Често има възможност за общуване с други семейства за споделяне какво има ефект и какво може да бъде подобрено.
- Програми, които насърчават взаимодействието с ментори, здравословни дейности и възстановяване към общността. Често юношите и младежите ще се нуждаят от помощ в занимания като спорт, доброволчество и други организирани социални събития. Връщане към хобита и интереси, които са изоставили, и излизане със здрави приятели.
Много институции обявяват, че предлагат лечение за съпътстващи разстройства, но е важно да направите проучване и да разберете какво точно предлагат. Например някои специалисти няма да работят върху проблемите с психичното здраве, докато човекът не е спрял напълно употребата на субстанции.
Избраните лекарства трябва да са подходящи както за употребата на субстанции, така и за психичното здраве.
Има някои лекарства, които може да не са препоръчителни за хора, борещи се със зависимост към субстанции. Например много лекари няма да предпишат адерал за СДВХ или ксанакс за тревожност заради възможността от злоупотреба.
Програмите могат да предлагат йога, занимания по медитация, арт терапия и други дейности като допълнение към лечението. Някои програми може да предлагат 12-стъпки/групи за взаимопомощ като Анонимни алкохолици (AA) или Анонимни наркозависими (АН). Други места за подкрепа и помощ могат да бъдат Българската психиатрична асоциация, Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.
Качествените програми ще разработят цялостен план до напускането или при продължение на грижите, включително за намаляването им (например от наблюдавано лечение към индивидуално или от индивидуално лечение към консултации с психиатър).
Критичен компонент от продължителната грижа е планът за предотвратяване на рецидиви. Той идентифицира високорисковите ситуации и обстоятелства, ранните предупредителни знаци и симптоми и проблеми, свързани с лекарства, лекари, взаимоотношения, ежедневието, транспорт или финанси. Освен това може да помогне с намирането на “надежден партньор“, който да ви помага да следите дали детето води здравословен живот и да обсъдите какви да бъдат следващите предприети мерки в случай на рецидив.
Ролята на семейството в подкрепата на детето
Семейната роля в подкрепата на дете със съпътстващи разстройства е от голямо значение. Tя включва всичко – признаването, че има проблем, мотивирането на детето да потърси помощ, контролиране на системата на лечение за намиране на най-доброто за детето и помагане на нея или него в постигането на възстановяване. Това може да бъде значително емоционално, времево и финансово задължение, но проучванията показват, че участието на семейството подобрява финалния резултат. Семействата могат да помагат също, като проверяват дали диагнозата е правилна.
В допълнение към механизмите за получаване на лечение и осигуряването на информация на лекуващия екип може да помогнете и по други начини:
Насърчаване участието в лечение
Насърчавайте детето си да спазва уговорените срещи за сесии и да участва във всички аспекти от лечебния план. Това може да включва индивидуална, групова и семейна терапия, лекарства и усъвършенстване на умения в работата и в живота. Ако болничен ръководител работи с вашето дете, следете процеса и осигурявайте информация за напредъка, както и за изоставането от плана. Водете си календар с насрочените срещи и си осигурете транспорт, ако е необходим.
Някои родители използват „позитивна сила“, за да увеличат шансовете детето им да се придържа към плана за лечение. Да чуят, че родителите им се гордеят с тях или да получат писмо от къщи, докато са в лечебно заведение, може да означава много за младите хора. Като родител също може да предложите стимули за участие в лечение.
Осигурете емоционална подкрепа и насърчаване
Често подрастващите и младежите отчаяно искат да бъдат „нормални“. Те не искат да се занимават с лечение. Не искат да взимат никакви лекарства. Те са напълно наясно с обществената стигма и може заради това да прикрият някое или всички от разстройствата си. Изслушването на притесненията им и проявяването на емпатия може да се окаже дълъг път към това да им помогнете да останат на правилния път, като допълнение към това да им показвате, че ви е грижа за тях.
Някои подрастващи и младежи са участвали в многобройни програми за лечение и може да се чувстват обезкуражени или че „нищо не помага“. Вие също може да се чувствате обезнадеждени, ако детето ви има нужда от лечение отново. Това, което може да помогне и на двама ви, е да разсъждавате над всеки аспект от предишното лечение, който е бил полезен (като например, че сте научили за предизвикателствата пред психичното му здраве, намирането на терапевт, който то харесва, че се е почувствало по-добре, дори и за кратко време, че сте научили ново умение за справяне със ситуацията, запознаването с някой човек, на когото детето се доверява и др.). Добре е да мислите за всяка част от лечението като възможност да надградите над вече наученото.
Участвайте в семейно обучение
Много програми предлагат нещо, познато като психообразователна група за семейства. Тези групи са осигурени, за да могат семействата да научат повече за симптомите, свързани с психичното здраве, признаци при употреба на субстанции, възможности за лечение, лекарства и предупредителни сигнали при рецидив. Също се приемат за място, където семействата могат да асимилират случилото се след последната сесия и да получат съвет как да реагират по-ефикасно, ако се налага.
Посещавайте индивидуална или семейна терапия
Ако има възможност, участвайте в индивидуална или семейна терапия, както със, така и без детето ви. Тези сесии могат да ви помогнат да споделите притеснения, да подобрите семейните взаимоотношения и да разрешите даден проблем с помощта на терапевт в спокойна среда. Добрите специалисти могат да помогнат на вас и вашите близки да се научите да се свързвате един с друг и да реагирате ефективно, за да изградите по-силно семейство.
Помагайте при взимането на лекарства
В допълнение към осигуряването на информация на лекарите при предписването на лекарства може да е необходимо да изпълните рецептата и да давате лекарства на детето в зависимост от възрастта му. Добре е да си водите записки за името на лекарството, предписаната доза и какво забелязвате по отношение на страничните ефекти и намаляването на симптомите. Ако са необходими много лекарства, може да ви е от помощ да вземете от аптеката седмична кутия за хапчета, за да си организирате ред, вместо да ги броите всеки ден.
Често срещано е младежите да не са доволни от лекарствата в началото. Това може да означава, че медикаментът, който взимат, има странични ефекти, които не им харесват. Също може да означава, че субстанциите, които са използвали, са им вършили по-добра работа при справянето с тяхната тревожност, скука или другите причини за употреба. И в двата случая е добре да обсъдите това с лекарския екип, за да се направят промени, ако е необходимо. Често посещенията при психиатри са много кратки – понякога само 15 минути, – така че да сте подготвени да обсъдите ефекта от лекарството е от голямо значение, тъй като това може да е най-важното от цялата сесия.
Насърчавайте въздържание
Алкохолът и другите субстанции могат да влошат психичното здраве и да си взаимодействат негативно с лекарствата. Изхвърлете всички вредни вещества от дома си, включително домакински продукти, които могат да се използват като заместител на алкохола (като дезинфектант за ръце или ванилов екстракт), също така продукти, които могат да бъдат вдишвани (като препарати за почистване на прах). Ако пазите алкохол или марихуана в дома си за лична употреба, пазете ги на сигурно място заедно с всички лекарства, с които може да се злоупотреби.
Помогнете в изграждането на рутина и смисъл
Съпътстващите разстройства могат да навредят на стремежа към цел, оставяйки дневните задължения на заден план, тъй като употребата на вещества и психичните проблеми ще доминират живота на детето. Завръщането към значими дейности е един от най-важните моменти при възстановяването и може да помогне на детето ви да управлява психичното си здраве и да му даде причини да остане трезво. Важно е да питате за училище и да насърчавате участието в училищни дейности, работа, доброволчески инициативи, хобита, спорт и други интересни занимания.
Би трябвало медицинският екип да напътства вас и детето ви в изграждането на смислен, структуриран ден, но ако не стане така, опитайте се да създадете план заедно с детето.
Седмичен планер може да ви е от помощ при изграждането на график за събуждане, изпълняване на задължения, ходене на училище или работа, участие в развлекателни дейности, присъствие на терапевтични сесии и други. Това не означава, че всяка минута от всеки ден трябва да е планирана, но може да ви помогне да възложите очаквания и да установите пропуски в графика на детето, които могат да бъдат запълнени със значими дейности.
Популяризирайте здравни социални организации
Групите за подпомагане могат да бъдат страхотен начин за вашето дете да се среща с други хора, които разбират през какво преминава то. Те са и потенциален източник на средства и препоръки, заедно със социалната подкрепа за участие в дейности, които насърчават добрия начин на живот. Насърчавайте участието в срещи, свързани с употребата на субстанции като 12-стъпковите програми (в групите Анонимни алкохолици или Анонимни наркозависими) и SMART recovery. Може да потърсите групи за взаимопомощ, свързани с психичното здраве на някои от сайтовете на организациите (като асоциация IMAGO). Има и специални 12-стъпкови програми за хора със съпътстващи разстройства. Много от организациите провеждат срещи, на които може да се присъства онлайн или лично и имат друга полезна информация на техните сайтове.
Детето ви може да приветства участието ви на срещите или да предпочита да отиде само или с приятел. Вземете предвид желанието на детето по този въпрос, особено ако тя или той предпочитат да отидат без вас. То може да е съгласно да споделя пред други хора, но да се чувства неудобно да говори пред вас. Освен това всяка среща е различна, затова, ако детето ви не харесва някоя, насърчете го да пробва друга.
Можете също така да помогнете на подрастващите и младежите да намерят и да се включат в развлекателни дейности за трезвени.
Освен групи за взаимопомощ центровете за лечение и възстановяване организират и забавления (футболни турнири, 5К маратони, кафе сбирки, гледане на филми, вечер на игри, готварски класове, пикници и др.), които могат да заинтригуват детето ви. Много деца смятат, че никога отново няма да се забавляват, ако не взимат субстанции, така че да им се помогне да се научат как да правят това, е важна част от възстановяването.
Присъединете се към групи за подкрепа на семейства
Можете да потърсите групи за подкрепа на семейства на зависими. Също така повечето от организациите, споменати по-горе, осигуряват подкрепа и за семействата. Често АА и АН организират срещи за семейства по същото време и местоположение като стандартните. Ако има такава възможност, е хубаво да присъствате и да „си сверите часовника“ с другите на по чаша кафе.
Насърчавайте уменията за справяне
Помогнете на детето си да се научи да преодолява стреса по здравословен начин чрез развиването на умения за справяне. Стресорите могат да бъдат големи, като например неочаквана загуба, преместване, записване в ново училище или започване на нова работа, а могат да бъдат и малки като всекидневни раздразнения или притеснения. Уменията за справяне могат да помогнат на детето ви да преодолее тези проблеми и такива, свързани със симптоми на депресия, тревожност, проблеми със съня и халюцинации, както и с желанието за употреба на субстанции.
Помогнете на детето си да премине през стресовите преживявания, като му бъдете здрава опора, която ще го изслушва. Може да е от помощ да задавате въпроси като: „Какво мислиш, че трябва да направиш при тези обстоятелства?“ или „Как искаш да се справиш с тази ситуация?“, вместо веднага да се намесвате с отговори. Въпреки че може да е изкушаващо да решите проблемите на вашето дете, това може да подкопае самочувствието и увереността му. Да напомняте на детето си за стратегии за управляване на стреса, също може да е от помощ, като да си поеме дълбоко въздух или да се научи да медитира. Лекарският екип на вашето дете също трябва да може да ви даде съвети как да го подкрепяте в развитието на здравословни умения за справяне.
Грижете се за себе си
Помагането на някого със съпътстващи разстройства е по-скоро като да си на маратон, отколкото на спринт, затова грижата за себе си е от голямо значение. Не забравяйте, че ако вие се разпаднете, няма да може да помогнете на детето си. Справянето с вашия собствен стрес без използването на субстанции, храненето със здравословна храна, упражненията, взимането на предписани лекарства, получаването на редовен сън, посещаването на групи за подкрепа и т.н. могат да ви помогнат да се почувствате по-добре, докато изграждате здравословен начин на живот за детето си. Участието в успокоителни практики (като йога, упражнения за дишане, медитация, Тай Чи или визуализация) също може да е от полза и да ги правите заедно с детето си и цялото семейство.
Разпознавайте признаците на повторната поява на болестта
Не е необичайно болестта да се върне въпреки качественото лечение и усилията на детето и семейството ви. Познаването на „жизнените показатели“ на вашето дете при двата вида разстройства както на психичното здраве, така и при употребата на субстанции е важно, за да се избегне рецидив, както и да се обърне внимание на проблема, ако се появи.
Симптомите при повторна поява са често различни за психичното здраве и употребата на субстанции, така че може да е необходимо внимателно да се помисли какво да търсите. Медицинският екип и вашето дете могат да ви бъдат полезни в откриването на ранните предупредителни сигнали и какво да правите, ако ги забележите. Създаването на план за предотвратяване на рецидиви може да помогне за намаляване на продължителността им и за възвръщане на детето към нормалното му състояние.
Надеждата, че нещата ще бъдат по-добре, е мощен мотиватор, който може да засили желанието и устремеността на човек да се погрижи за здравето и благополучието си. Вие и останалите членове от семейството може да имате решаваща роля в това да помогнете на вашия син или дъщеря да почувства надежда, да осъзнае, че промяната е възможна и че той или тя могат да имат прекрасен и пълноценен живот.
Източник. Благодарим за доброволния превод на Гергана Георгиева!
Ръководство за родители при употреба на субстанции
Как да говорите с вашия тийнейджър за пиенето?
Как да предпазим тийнейджърите от наркотиците и алкохола
Пътеводител за родители: как да оцелеем по време на пубертета
Пубертета, приятелствата и връзките
Свързано по етикет
