Защо оттеглянето на любовта не е здравословен метод за възпитание и дисциплина

Съществува ли излишък в родителската любов? 

От столетия насам, динамичността и интензитетът на ежедневието ни се променят, а наред с тях – и нашата адаптивност. Адаптивността има за цел единствено промяна в обкръжаващата физическа или психологическа среда и позитивна трансформация. Оттеглянето на любовта дискредитира тази стабилна среда за детето. 

Точно в това минало и част от формулировката на собствения ни Аз, са скрити начинът, по който сме приемани, обичани и възпитавани като деца. 

И се питам, прекомерно много любов и обич ли предоставяме на децата си, за да си позволим „оттегляне на любов“ като възпитателна стратегия. След като всички ние знаем, че най-важният ни ресурс „време“ е ограничен, защо си позволяваме да поставяме детето във време на изчакване на безусловна любов. 

Традиционна или външна дисциплина 

Част от този възпитателен метод е външната сила върху детето. Тя има няколко измерения:

• наказание;
• заплаха;
• физическа вреда;
• психологическа вреда;
• изоставяне;
• лишаване от внимание;
• вменяване на чуждо мнение;
• оттеглянето на любовта 
• и други. 

Аз вярвам, че дисциплината е процес, който се случва с прякото участие на детето, а не се извършва върху детето, подобно на всички изброени тактики. 

Какви могат да бъдат очакваните последствия от външна дисциплина? 

“Наказаното дете не мисли: О, благодаря ти. Това е толкова полезно, нямам търпение да потърся помощ за всичките си проблеми.“

Но вместо това мисли бунтарски и отмъстително в най-близкия момент, в който ще има възможност. Както и преживява загубата на чувството за себе си.“ – Джейн Нилсън 

Парадоксално, но в стремежа си да подтикнат детето към изграждане на отговорна и стегната личност, именно тези методики го тласкат към загубата на себе си. Може би се питате „защо“?

Защото всяка от тях се асоциира с форма на отхвърляне. А малкото дете приема оттеглянето на любовта изключително тежко и болезнено, като в повечето случаи го насочва към своята неспособност да удовлетвори най-скъпите си хора. 

Ефективни методи на дисциплина

Преки последствия от оттеглянето на любовта, дори в най-предизвикателните моменти 

1. Не учи детето как да се справи по-добре следващия път, но вменява усещане за провал и страх на личностно ниво.
2. Детето не израства в разбиране за „подходящо“ поведение или как да взема добри решения. То търси угодни решения. 
3. Стимулира детето да мисли самообвинителни или негативни неща за себе си. 
4. Подбужда детето да се критикува или самонаранява. 
5. Не адресира неудовлетворената нужда на детето, която то изпитва, държейки се неудачно. 
6. Пречи на вашето усилие за изграждане на здравословен авторитет и доверие с детето. 
7. Стимулира у вас и у детето модел на осъдителност, но не и осъзнаване. 
8. Погледът на детето към вас е като към контролиращи, но не и подкрепящи. 
9. Стимулира детето да се превърне в „емоционално задействано“ и реагиращо на момента, защото е подложено именно на този модел. 
10. Разрушава модела на евентуални бъдещи хармонични отношения. 

Външна срещу вътрешна мотивация

 

Какво е бъдещето за дете, подложено на стрес и оттегляне на любов? 

Хората са биологично предопределени да очакват грижа. Дете, подложено на стрес, се превръща във възрастен, който намира света за враждебно и опасно място. Възрастен, който подлага на съмнение своите собствени възможности и поради условното отношение, на което е бил свидетел като дете, сега на свой ред той условно приема себе си и дори и чистото, добронамерено отношение на останалите хора към него. 

Непрестанният уплах в ранните детски години – онези години, в които се формира основното окабеляване на мозъка, ще провокира развитие на по-голям мозъчен ствол (частта от мозъка, отговорна за борба или бягство). Това дете, вече възрастен, ще реагира изключително обострено на стрес, като винаги ще е нащрек, смятайки обкръжението си за опасно. 

Това е бъдеще, което елиминира формирането на трайни и дългосрочни връзки в здравословно развитие. Защото основните доверия, дори и това в хората, се изграждат в онези години, в които наказваме децата си. А връзка/отношения, които не са основани на доверие и надежда, че носят удовлетворение, развитие, защита и добрина – са обречени на срив. 

Отново в това бъдеще ще имаме възрастен, който на свой ред ще бъде условен в отношението си към хората, в своята работа и модел на мислене. 

Реагиране на проблемно поведение

 

От какво се нуждае детето по време на предизвикателно поведение? 

Мислете за дисциплината като за наука, като за безкраен процес и приключение, в което сте вие и детето, заедно. Мислете за нея като акт на преподаване на добро отношение и действия, насочени към красив и милостив свят. Насочете се към истинските човешки и неосъзнати нужди на детето: 

1. Уважение и изслушване, разбиране и емпатия. 
2. Утвърждение на чувствата на детето, за да изградите мост на доверие. 
3. Възприемайки неговата емоция, това помага на детето да работи през нея. 
4. Комуникация и повишаване на социалните умения на детето след преминаване на срива му. 
5. Детето има нужда да бъде прието като постоянно развиващо се същество.
6. Детето има нужда от чувство за защита. Това чувство му помага да изгради независимост. 

Симбиоза дете-родител 

Когато детето е завладяно от силна емоция, неговият рационален мозък не работи. Но на помощ идва физиологията му, която му помага да се освободи от това състояние – чрез истерия, чрез хвърляне на предмет, писък или тръшкане. 

Всичко това е възможност за вас да научите нещо ново като родители. Да се свържете с детето си  и задълбочите връзката, която имате. Отговорът ви върху тази ситуация, ще реши всички останали и ще определи вашето лично усещане за родителска стойност. 

Симбиозата ви се крие в умението да сътворявате сигурни привързаности, без оттегляне на любовта. Крие се в прозрението, че детското поведение не е самостоятелна единица. Детето ви е много по-сложна съвкупност от външно наблюдавани поведения. 

А емоционалното благополучие е много, много по-важно от неговото „подчинение“. Всичко това е нужно, за да подкрепите един уникален индивид в неговата трансформация в приемащ, свободен и изразяващ себе си човек.

За автора:

Николета Николова е AMI Монтесори педагог на деца от 0 до 3 години.Основател е на Монтесори ключ. 

---