За логистиката при пътуване с деца

Когато жената стане част от двойка, тоест събере се с възлюбения да делят един дом, живота се променя.

Логично, ще си кажат някои, но не е лесно да събереш под един покрив (макар и доброволно) двама души, свикнали да живеят поотделно. И докато е въпрос на време и съвсем малко фини настройки да превърнете битовизмите в нещо съвсем преодолимо и да се отдадете на любов и забавления, с появата на детето отново се връщате в изходна позиция.

Всичко онова, което сте изградили като добре работеща система, рухва. За някои хора е много бързо и лесно да се изгради нов ритъм, режим и всичко да тече по мед и масло. Промяната обаче е трудна, понякога нежелана – макар и неизбежна. Особено когато част от уравнението е малко бебе, което нито може да си сложи ядене, нито да си събере багажа.

Така изведнъж се оказвате двама души, които трябва да приготвят багаж за трима, да организират удобствата на третия (без да са съвсем наясно той от какво има нужда), да предвидят неща, за които допреди това не са мислили.

Ами ако се разкашля? – Лекарства!
Ами ако вдигне температура? – Дежурен кабинет!
Ами ако огладнее по път? – Храна в колата!
Ами ако му се яде прекалено много? – Още храна!
Ами ако се намокри?
Ако ни свършат памперсите?
Ако пропуснат обувките?
Имаме ли допълнителна шапка?

Сега си представете това приключение не с едно, не с две, а с три деца. С четири и нагоре го броим за същото, защото след поредното сякаш притръпваш.

Какво е да си многодетен родител?

Днес ще ви разкажа за логистиката по време на пътуване с деца, а в следващия пост и за тази в ежедневието – училище, градина, работа, ако ни мине котка път и пазаруване в супермаркет.

1. Опит за предварително планиране

Знаем, всичко се случва и е най-добре да действаме в последния момент. Но с повече деца е наложително да имаме поне бегла представа за организацията на пътуванията. Когато случаят е такъв, ние търсим места без предплащане или с минимално такова. Това е основното ни правило. И да се стига с кола – за съжаление с появата на повече деца колата става неизменна част от едно домакинство.

В зависимост от това колко са ви здрави гърбовете и нервите, препоръчвам повече ходене пеша – има много дестинации, които са абсолютно достъпни, лесни и приятни и с бебета на гръб.

В тези случаи се изисква малко повече планиране относно маршрута, както и багажа – защото него също ще носите на гръб. Ще трябва да съобразите почивките с храненията на децата, да ги свалите малко да походят и те (в случай че са по-големи), но не е нищо невъзможно. Напротив – много е приятно. Основният ми съвет в този случай, ако решите да оставите колата и да се отдадете на повече пешеходен туризъм, е свързан с багажа – бъдете сигурни, че там, където отивате, ще има топла храна, за да не се налага да носите много на гръб. И прежалете някои от дрехите – мръсни деца – щастливи деца, нали така? Нищо не пречи на изцапаната със супа блуза да изсъхне на парното и после детето да играе отново с нея. Осигурете чисти дрехи за преобличане и за спане и всичко ще бъде наред.

Също така се погрижете и там, където отивате, водата да става за пиене, защото тя много тежи. Това е правило и с колата – винаги ми е било непонятно защо трябва да мъкнем туби с вода там, където отиваме и се стараем да ходим на места, на които водата е хубава.

Оглеждаме района и проверяваме набързо кои са най-близките места за хранене, магазини, денонощна аптека, спешна помощ. Задължително търсим близко паркомясто, заради тоновете багаж, когато сме с кола (тогава обикновено се изхвърляме и взимаме повече, отколкото ни е нужно).

Как почивката с децата да не се превърне в истински кошмар?

2. Без опит за предварително планиране

Няма да си кривя душата, че планирането в нашето семейство обикновено е максимум две седмици по-рано (за летните почивки) и до 2-3 дни преди пътуването за по-обикновените такива. Отнема ни само няколко минути да се ориентираме в естеството на дестинацията – близки магазини, аптеки и т.н., условия за нощувка, храна.

Ако отиваме на диво подготовката е малко по-сериозна, защото трябва да носим повече багаж, но отново сме наясно с това къде (в съседен град дори) са най-близките спешни центрове и денонощни магазини.

Планирането с последния момент обаче е свързано с някои недуобства – като това да се наложи да направите компромис с нещо, което смятате че ви е важно (хотела, къщата за гости, хижата, храната). В интерес на истината това само може да ви радва – ще се наложи да излезете от зоната си на комфорт, което винаги е хубаво, макар и трудно нещо.

3. Легло, матрак, кошара

От съществена важност е къде ще се спи, нали? В зависимост от предпочитанията на вашето семейство упражнението се усложнява, ако търсите апартаменти със стая за всеки, но пак е възможно. Повечето хотели и къщи за гости предлагат кошари за спане, дори повече от една на стая, така че препоръчвам търсенето на такива пред това да носите свои. За нашето семейство един от най-големите ужаси са именно преносимите кошари. Те са всичко друго, но не и лесни за сгъване и разгъване. Изглеждат леки, но не са и винаги трябва да носите още едно парче – матрака. Сега си представете това упражнение с близнаци, или – не, още по-зле: с тризнаци! Чудили сме се не веднъж дали просто да не вземем матраците и да спят на пода, но сме се спирали на варианта – всички на спалнята. 

Голямото обикновено е облагодетелствано и спи на отделно легло или диван. Но всичко зависи колко ви е важен съня и до колко сте свикнали с него. Повечето можем да минем и с 2-3 часа на някой диван…..

4. Аптечка – винаги в готовност

Подгответе несесер, който е пълен с всички лекарства от първа необходимост и не го пипайте. Нека седи прибран, така че когато се наложи просто да го вземете и да знаете, че сте подготвени.

Същото може да се случи и със снаковете и игрите по време на път – ние държим в колата торбички с играчки и книжки, които само сменяме от време на време. Винаги в чантата си държа 2-3 плодови пауча или плодови вафлички, както и бутилки с вода. Същото се отнася и за още един несесер с материали за спешни случаи, но за това ще говоря в следващ пост.

По отношение на аптеките е хубаво като тръгвате да отбележите на картата къде е най-близката денонощна аптека, дори и да е на километри или в друг град. Просто за да имате едно наум. А най-хубавото е ако имате близки или познати в района, който ще посещавате – приятелското рамо е важно.

5. Багажът

Системата, която сме си изработили и действа за момента е всички дрехи по 3 за малките и по 2 за големите деца. От чорапите и бельото взимаме по 4. Взимаме винаги по още един чифт обувки и яке на дете, както и одеало. 

Общо взето се готвим за три преобличания на ден в най-лошия случай. Зареждаме се и с мисълта, че изцапаната дреха може да се носи поне още веднъж, в зависимост от вида на изцапаното….  Засъхнала капка от сок не би попречила кой знае колко на имиджа на едно двугодишно, нали?
Нещата се съобразяват и с атмосферните условия и през месеците септември-март винаги имаме допълнителен сак с неща за дъжд – якета, гумени ботуши, гащеризони, които са отделно от основните. Те седят прибрани и окомплектовани (особено в годините, в които времето е като сега – сухо) и чакат да ги вземем на път за всеки случай. Обикновено обуваме на децата гащеризоните при кал – така можем да си спестим едно-две преобувания. 

6. Природа и забавления

Определено с деца пътуванията се усложняват, налага се по-често да ползваме автомобил, отколкото ни се иска (заради многото багаж), но и стават доста по-приятни. За да са такива, обаче, една от тайните на нашето семейство, която не съм сигурна доколко е тайна всъщност, е да избираме дестинации и места за нощуване по-близо до природата и по-далече от града.

“Семейство къмпингари се затвори в хотел след появата на близнаците” може да е заглавие на статия, описваща избора ни на хотел за първата морска почивка на близначките преди две години. Голямата ни дъщеря е прекарала всичките си лета на къмпинг и това до ден днешен остава най-доброто решение, което сме взимали. Не нарушихме начина си на отдих след появата на детето.

За съжаление, поради естеството на начина ни на планиране (почти в последния момент), на къмпинга на който ходим нямаше места и се наложи да действаме по по-различен начин. Решихме да излезем от зоната си на комфорт и да пробваме нещо ново. Разбира се, избрахме хотел с голяма градина, сред природа и близо до плажа, което беше чудесно. Децата се забавляваха, за нас беше нещо различно. Сега си търсим нов, подходящ къпинг…… Защото свободата, която осигуряваме на децата, бидейки сред природата, с минимум стимули, дава възможност и на нас родителите истински да усетим почивката.

Ако сте от хората, които предпочитат хотели на пълно изхранване, то не е нужно заради децата да променяте навиците си.

Но можете да опитате, защото сред природата – на хижа, в планината или сред цветята в някой голям селски двор, децата са много щастливи. За родителя остава допълнителната подготовка, повече багаж и екстра мисли около храната, нощувките и дребните организационни въпроси, но си струва.

На всички ни е ясно, че след появата на децата ходенето на почивка е основно заради тях – да ги разнообразим, да им покажем нещо ново. Търсим интересни места за разглеждане, площадки, забавления. 

Здравословното хранене по време на летни пътешествия

7. Оммммм

Спокойствие и непукизъм. Това са две от нещата, които ако имаше как да вървят в пакет с раждането на близнаци или на трето, четвърто, пето… дете, щеше да е много по-лесно отглеждането им. Има вероятност да закъснеем и да се обърка режима – пълен апокалипсис за организираната майка. Е, няма проблем. Все някак ще се оправим. Все някак!

Да можеш да приемеш факта, че перфектната ти организация ще бъде пренаписвана в движение, е истинско изпитание за нервите. Първият път ще изпаднете в криза. Втория ще ви се плаче, но ще се държите. След третия път вече ще ви е все тая, защото случайно ще се окажете подготвени, без да го очаквате дори. А и да не сте – ще се оправите. Все някак!

Истината е, че децата ще издържат и без да ядат в колата (да не говорим колко е опасно това и как трябва да го избягвате при всяка възможност – храненето трябва да се случва само при спрял автомобил), може да потят с мокри обувки или панталони, може да се окажат и без шапка през зимата.

Но имат ли насреща спокоен, адекватен родител, който да откликва на нуждата им от любов, колкото и клиширано да звучи това, то значи са в сигурни ръце и всичко ще бъде наред. 

Автор: Елеонора Янкова.

Бивш журналист по професия, вечен такъв по призвание, по настоящем просто любител на думите, обичам ги и се опитвам да ги използвам навсякъде. Създател на блога за личностно развитие и детско възпитание и психология www.innerlab.eu. Сертифициран коуч по методите на когнитивно-поведенческата терапия. Студент по предучилищна и начална училищна педагогика, IT специалист. Съпруга и майка на три дъщери. Създател на групата #ТакаваКакватоСъм – общност от подкрепящи се жени, любими, майки, които да си помагат в най-важното – грижата за себе си.