Автор на материала за партньори с различно мнение: Елена Анастасова

Нека си го признаем: Съвместният живот може да бъде предизвикателен понякога.

Години наред мечтаем и влагаме усилия, за да открием своя партньор, мечтаем за нашето щастливо семейство, за нашите деца. Това дава смисъл и посока в живота ни. Защо тогава е толкова трудно понякога общуването и разбирателството с любимия човек, защо често сме на различно мнение?

Причините за различно мнение могат да са много

Добре е да ги осъзнаваме – това дава идеи за решения:

• Сериозни различия в темперамента, заради които ние възприемаме и преживяваме едно и също събитие по коренно различен начин;
• Намеса на роднини в партньорските отношения;
• Различна лична предистория: семейна и социална среда;
• Критични различия в ценностите;
• Несъзнавано повтаряне на заучени роли, които подхранват едни нездрави отношения;
• Много нови отговорности и силна преумора или усещане, че не сме разбрани или оценени;
• Капсулиране на отношенията вътре в семейството – еднообразие и липса на срещи с приятели и културни събития;
• Липса на пълноценно общуване и интимност с партньора;
• Неизговорени очаквания, натрупано недоверие и разочарование от партньора.

Първата и една от най-трудните стъпки в процеса на промяна, когато с партньора сме на различно мнение, е да осъзнаем, че нещо не е наред и да вярваме, че промяната е възможна.

Психологически проучвания изследват партньорските взаимоотношения от десетилетия.

Предлагам ви една от категоризациите, според която партньорските отношения са разделени на 5 основни вида. Кой вид е най-близък до вашата връзка в момента? 

1. Състезателен – Контролиращ

Партньорите са в постоянна битка за надмощие: чии очаквания и стандарти следваме, кой взима решенията, кой ще спечели в спора, чия кариера е по-важна… Често споровете прерастват в самоцелна битка за власт и за това, кой ще има последната дума.

Емоционален климат: Силно напрегнат

Основна динамика: Сблъсък на две силни личности, борещи се за контрол. Самочувствието им е зависимо от усещането за власт и победа на всяка цена. Противоположни и твърди идеи за това, как е най-добре да се правят нещата и за това, какво прави живота добър.

В дългосрочен план: Тези двойки често се уморяват от битки и се разделят, или единия най-накрая се предава (минават към тип 2). Други разпределят зоните, за които отговарят.

2. Активен – Пасивен

Единият партньор върши по-голямата част от тежката и отговорна работа. Понякога такава една връзка започва с отношения тип 1, докато в един момент единият отстъпва, но по-често този дисбаланс е налице от самото начало. Рядко има спорове, въпреки че понякога Активният партньор започва да се озлобява, затова че носи целия товар или че не получава достатъчно признателност. Това е свързано с бурно избухване на Активния партньор, но често след това той чувства вина и в последствие се връща към старата си роля.

Емоционален климат: Неутрален

Основна динамика: Тези взаимоотношения често започват с активния партньор, който поема ролята на помощник. Той се ръководи от нуждите си да бъде грижовен, да прави другия щастлив, да бъде свръх отговорен и да избягва конфликти. Като деца, тези хора са били “доброто дете”. Пасивният партньор може лесно да бъде обхванат от безпокойство, затова че благоденствието му зависи от някой друг.

В дългосрочен план: Рискът за Активния партньор е да прегори, да се разочарова и да си тръгне. Пасивният партньор или трябва да стане по-независим и активен, или да намери някой друг, който да поеме отново грижата за него.

3. Агресивен – сговорчив

Тук надмощието на единия партньор не се основава на грижи, а на сурова сила. Той е настъпателен и агресивен, а другият се приспособява, воден от страх и пасивност. Въпреки че агресивният партньор лесно избухва, в една такава двойка има малко истински конфликти.

Емоционален климат: Високо напрежение: сговорчивият партньор постоянно “ходи по минирано поле.” Има емоционално и понякога физическо насилие.

Основна динамика: Агресивният партньор очевидно е насилник, с проблеми в овладяването на гнева. Той/тя може да е израснал с родител-насилник и да се е научил да се идентифицира с него. Сговорчивият партньор може да е преживял насилие в детството и затова да има по-голяма толерантност към подобно поведение. Ако агресивният партньор понякога е мил, това подхранва илюзията на сговорчивия: “Ако само разбера “правилните стъпки в танца”, ще мога да предпазя партньора ми от експлозии.” За съжаление такива магически стъпки няма.

В дългосрочен план: Или връзката продължава, или сговорчивият партньор събира смелостта да си тръгне. Агресивният ще направи необходимото, за да запази връзката и ако не успее, вероятно ще намери някой друг, когото да насилва.

4. Паралелен живот

В тази връзка има малко спорове, но и малко свързаност. Партньорите живеят “на автопилот”. Връзката изглежда изчерпана, партньорите имат малко общо помежду си: те са повече съквартиранти, отколкото любящи и подкрепящи се.

Емоционален климат: Почти липсва напрежение, любезна студенина, липсва свързаност.

Основна динамика: Възможно е да са се натрупали проблеми, които партньорите са замитали под килима от самото начало, свиквайки да се дистанцират помежду си, когато изниква разногласие. Това води до отчуждение.

Други двойки могат да се окажат в този тип отношения с омекотяването, което често идва с годините, а трети стават центрирани само върху децата и след като те пораснат, не е останало какво да ги държи заедно. Времето, работата и текущите грижи за децата стават единствени теми за разговор.

В дългосрочен план: Кризите на средната възраст могат да накарат единия или и двамата да почувстват, че имат нужда от промяна. Това може да доведе или до съживяване или до разпад на връзката. А може и да си казват, че това им е достатъчно и са твърде стари, за да се променят.

5. Приемащ – Балансиращ

Двойката умее да работи като екип, допълвайки се взаимно. Всеки признава и цени силните страни на другия. Те се пазят взаимно и всеки помага на другия да прави това, което иска и да постига целите си. Те са в състояние да освежават връзката, когато тя започне да застоява и са способни да решават проблемите помежду си, вместо да ги замитат под килима.

Емоционален климат: Спокоен, грижовен, въпреки наличието на напрегнати периоди

Основна динамика: Една връзка може да започне по този начин или може да е започнала като някоя от другите 4 типа, но партньорите да са подобрили своята семейна среда.

В дългосрочен план: Може да възникнат кризи на средна и по-напреднала възраст, но тези двойки имат капацитета и успяват да се справят с тях.

Налице е по-скоро мрачна картина при първите четири типа, но обикновено това не е постоянно. Има или достатъчно положителни преживявания, които предпазват връзката от пълно разпадане, или отговорностите за децата осигуряват достатъчно общ фокус или пък разсейване, за да се поддържа тя за дълъг период от време.

Очевидно е, че последният тип: Приемащ – Балансиращ, е описание на онзи партньорски модел, за който всички мечтаем. Успокояващото е, че след като осъзнаем къде се намира в момента нашата партньорска връзка, само от нас зависи да я трансформираме към по-добро.

А как да го направим?

Ако се окажем в някой от четирите по-малко функционални връзки, отправната точка за промяна е осъзнаването и честното признаване на текущото състояние на нашите отношения.

Следващи стъпки: предприемане на активни мерки за промяна на динамиката. Това обикновено означава да правим обратното на това, което обикновено правим:

• ако сме контролиращи или агресивни, е нужно да се научим да сме по-сговорчиви;
• ако сме отстъпчиви или пасивни, е ценно да се активизираме и да бъдем по-настоятелни;
• ако се чувстваме отчуждени, е важно да спрем да използваме оттеглянето при наличие на конфликти и вместо това да говорим открито за проблемите, да положим усилия да се свържем и да намерим общи решения;
• ако сме в ситуация да сме насилвани, да махнем “розовите очила” и да се погрижим за себе си.

Излизането от обичайната ни роля и от зоната ни на комфорт всъщност води до огромно удовлетворение. Обогатяващо е и за двамата – позволете си да опитате.

!Още една добра новина: Тъй като връзките са зависими от поведението и на двамата, ако само ние предприем промяна в действията и нагласата си, партньорът ни също ще претърпи промяна. Тоест: правим нашето собствено усилие и се наслаждаваме на ефекта, който ще последва, без да изискваме от другия и без да го обвиняваме. Ако ни е трудно да се справим сами, винаги можем да се обърнем за подкрепа към приятели или към специалисти.

Д-р Томас Гордън, в програмата за родители, която водя вече 11 години, сменя нагласата към конфликтите между партньорите. Според него, в една здрава връзка те са неизбежни и дори градивни, ако подхождаме към тях по правилния начин. 

Кой е правилния начин при конфликти между партньори, които са на различно мнение? 

Ето някои предложения:

1. Активно слушане: позволява на партньора да се почувства чут и приет, дори когато е на различно от нашето мнение:

“Разбирам позицията ти, макар че съм на различно мнение. Благодаря ти, че сподели. Имам нужда от време, за да осмисля аргументите ти. Вярвам, че ще намерим решение. Нека да споделя и аз какво е моето виждане:…” 

2. “Аз послания” вместо “Ти послания”. Ти посланията са обвиняващи и партньорът автоматично се затваря в себе си или минава в самозащита, а това не води до градивно решение на конфликта, когато двамата са на различно мнение. 

Ти послания: “Ти не знаеш аз как се чувствам!”,” Ти не си даваш сметка, аз колко много неща свърших днес.” “Как може да си толкова несъобразителен!”

Аз послание: “Чувствам се лоша майка. Трупам умора и напрежение. Липсват ми вечерите, в които сме само аз и ти и имаме време да си поговорим. Разговорите с теб ми връщат баланса” 

Чрез Аз посланията овластяваме другия да ни подкрепи, намирайки свое уникално решение. Всеки има нужда да е подкрепящ и да се усеща нужен и допринасящ, а не критикуван и неуспешен.

3. Беззагубен метод за справяне с конфликтите: Нуждите и на двамата са еднакво важни. Идентифицираме ги и търсим решение, което удовлетворява и двете страни.
4. Преформулирането на проблема като предизвикателство, пред което двамата партньори са изправени заедно, избягва усещането, че сме изправени един срещу друг и сме на различно мнение. Та това е човекът, с когото сме избрали да извървим житейския си път: неговото благополучие е и наше.
5. Потърсете общата основа. Дори идеите ви да са различни, вероятно сте съгласни за определени ключови неща. Търсенето на общата ценност или потребност, води до решения.
6. Не насилвайте нещата. Понякога търпението и даването на време и пространство, в което да наблюдаваме и анализираме проблемната ситуация, води до леки и неочаквани решения.
7. А може би той е прав? Не винаги е лесно да си го признаем, но е знак за истинска зрялост да обмислим тази възможност. Понякога допускането на идеи и решения, различни от нашите, може да бъде възможност за учене и израстване, стига да не сме твърде горди и закостенели.
8. Познавайте границите си. Това ще ви помага да запазите своята идентичност, да се заявявате по неагресивен начин и по-лесно да приемате границите, които партньора заявява.
9. В най-напрегнатите моменти си припомняйте силните страни на вашия партньор: с кои свои действия обогатява живота ви, кои са качествата, които цените у него: чувство за хумор, работливост, сръчност, емпатия, съпричастност, честност, смелост, закрила, грижовност… 

Задавайте си от време на време този ценен въпрос: Кои са 3-те най-важни неща, които искам да постигна в общуването с партньора си? Ако знаете отговорите, по-лесно ще ги постигнете.

А ето и моите лични отговори (отговарящи на моите ценности и потребности):

1. Да имаме пълно доверие един на друг.
2. Да сме автентични в общуването помежду си.
3. Да вниквам в критиката му и да съм в мир с различията помежду ни.

Вярвам, че най-доброто за вас предстои! Подхождайте към всяка трудна ситуация с напомнянето: Това е моят партньор в живота. Нашата обич ни помага да сме все по-осъзнати и сплотени в трудните за нас моменти и да се справим, когато сме на различно мнение.

Вие рисувате картината на вашето семейно бъдеще, а така рисувате и бъдещето на децата си. А децата ни са нашето общо бъдеще. Изпитвам обич и уважение към вас, заради усилията, които полагате. Обичайте се и вие! 

Материалът е част от дигитално списание на Академия за родители. Можеш да го изтеглиш безплатно в удобен формат: