Споделяне на играчки
Споделянето на играчки и други неща е важно социално умение. Децата се нуждаят от насоки и опит, за да го развият.
За малките деца е характерно да са привързани към своите вещи. Родители с две или повече деца всеки ден се сблъскват с трудности, защото малките деца не желаят да споделят своите играчки с другите. Често дори грабват играчки от ръцете на другите деца, избутват ги за да стигнат до желаната играчка или просто отказват да заемат любимата си играчка, ако бъдат помолени. Тези проблемни ситуации се появяват, когато има 2 или повече деца в семейството, на детската площадка и на други места, където те срещат връстници.
Обикновено мъниците се нуждаят от време и практика, за да се научат как да играят с другите и да споделят играчки с тях. Децата започват да разбират, че взетите „за малко“ неща трябва да се връщат и придобиват умения за споделяне около 4-тата годинка.
Съвети за родители
Какво могат да направят родителите, за да помогнат на децата си да се научат да споделят?
Бъдете справедливи!
Отнасяйте се към всяко дете еднакво, за да избегнете съперничество между тях. Когато по-малкото дете грабне играчката от другия, не позволявайте репликата „дай му я, той е по-малък“ да стане част от вашия речник. Научете по-малкото дете да моли за играчката. Въз основа на това колко добре децата могат да се изразят устно, те могат да поиска играчката с една дума „моля“ или с изречението „Моля те, дай ми играчката“. Ако братята и сестрите винаги са подложени на натиска да дават на по-малките, може в крайна сметка да се чувстват неудовлетворени и да не придобият усет за сътрудничество и щедрост;
Отнасяйте се към децата на гостите си по същия начин като към вашите.
Обяснете на гостите и техните деца правилата за споделяне във вашата къща и ги помолете да ги спазват. (напр. всички децата могат да играят с играчките в къщата; когато искаме да играем с играчка, казваме: “моля”; ако някой грабва играчката на другия, може да не я получи; може да играем с всяка играчка, редувайки се).
Дайте добър личен пример!
Покажете на децата какво означава да споделяте. Упражнете се с прости дейности, може да използвате различни материали и да играете игри, в които има елемент на споделяне.
Посочете значението и ползите от това социално поведение.
На деца над пет години е добре да обясним защо е важно да се споделя (например, колко сме щастливи, когато някой ни даде играчка! Доволни сме и играем заедно! Ето защо можем да дадем играчки на други хора).
Включете децата в активности, които предполагат споделяне на материали.
Когато имате време за игра с децата, правете активности, които предполагат споделяне на материали: рисувайте, използвайки една кутия пастели, подредете пъзел, построете нещо с лего. Стойте близо до децата си и им давайте положителни описателни отзиви, когато си сътрудничат и споделят материали („Толкова е хубаво, когато споделяме едни и същи пастели и цветни моливи!“) Започнете с кратки, 2-5 минутни дейности и постепенно удължавайте времето.
Когато децата рисуват с общи материали, те се научават да споделят моливите си например. Правилото за получаване на молив е: „Ще ми дадеш ли молива? При положителен отговор ДА, детето което иска, ще трябва да благодари и да вземе молива. Ако отсрещният отговор е “Не съм приключил/а все още”, то детето би могло да отговори „Тогава ще почакам и междувременно ще оцветя нещо друго.“ Добре е да гледате как децата разменят моливи и да поощрите всяко всяко дете за усилието му да изчака. (напр. добро момиче, Карина! Изчака своя ред и благодари, когато Георги ти даде пастел). Хвалете детето винаги, когато чака реда си, споделя предмети с други деца или позволява на други деца да играят с неговите играчки. – „Момичета, колко хубаво играете заедно. Ана, хубаво е да оставиш Юлия да играе с твоите лего фигури!
Действайте веднага, когато детето е на път да грабне играчка от друго дете.
Много е важно да действате незабавно, ако забележите намерението на детето да грабне играчка от друг. Отидете и спрете ръката му. Хванете ръката на детето и му напомнете правилата: използваме думата „МОЛЯ“ и чакаме нашия ред.
Практически занимания за родители и деца
Приказката за Рибата Дъга
Цел: Правейки това, вашето дете ще придобие умения за споделяне.
Някога в големия океан живеела Риба Дъга. Тя била най-красивата риба и била много горда. Люспите й блестели и били оцветени като дъгата: червено, синьо, зелено, оранжево, лилаво, жълто. Ето защо се казвала Рибата Дъга. Рибата Дъга много се гордеела с окраската си. Другите риби се завъртели около нея, изумени от красотата й. Един ден синята риба дошла при нея.
„Здрасти, аз съм Синя рибка. Как се казваш?“
„Аз съм Риба Дъга.“
„Имаш много хубава окраска! Можеш ли да ми дадете една от твоите люспи и аз ще ти дам една от моите? Много ми харесват цветовете ти! Моите люспи са едноцветни и бих искал да имам сувенир от теб.“
„Как бих могла да съсипя това красиво палто, което нося! Не мога! ”
Рибата Дъга се обърнала в опит да си тръгне. „Чакай, не си тръгвай! Искаш ли да сме приятели и да играем заедно? Виж, ще ти дам подарък, една люспа от моите!“
„Как мога да нося толкова безцветна люспа върху лъскавата си окраск? Не виждаш ли, че не си отива. Дръж си ги, не ми е притрябвала! Не играя с риби, които имат такива изтъркани и безцветни люспи.“
Рибата Дъга гордо си отишла да плува на друго място. Синята риба била много тъжна, че Рибата Дъга не искала нито нейния подарък, нито да си играе с нея.
„Няма значение, ще отида някъде другаде и ще търся други риби, с които да си играем и да станете приятели.” Синята риба отишла при група от плоски рибки, които плували малко по-далеч и ги попитала дали те искат да си играят с нея. Плоските риби й казали, че те също искат да играят с Рибата Дъга, но тя отвърнала, че не обича да играе с риби, които изглеждат странно. Те посрещнали синята риба сред тях и започнали да играят заедно.
С минаването на дните, Рибата Дъга се чувствала все по-тъжна и по-тъжна.
Никой не идвал да я попита дали искат да играят и да разменят люспи. Останалите риби играели и плували щастливо през целия ден. Един ден, когато плачела, защото бил сама и нямала приятели, Рибата Дъга срещнала мъдрия октопод. Тогава на Рибата Дъга й хрумнало, че може да му поиска съвет.
„Господин Октопод, много съм тъжна и имам нужда от помощ. Нямам приятели и нито една риба не иска да играе с мен.“
Рибата Дъга разказала на октопода какво се е случило преди няколко дни, как тя отказала да сподели своите блестящи люспи с останалите риби.
„Скъпа рибка, ключът към приятелството е точно това: да споделяте нещата си с другите и да приемете факта че другите са различни от вас. Това, че сте различни, не означава да сте по-добри или по-лоши, но всеки от тях е добър и красив по свой начин.“
„Искаш да кажеш, че ако споделя моите люспи с другите, ще имам и приятели?“
„Точно така. Как се чувстваш, когато някой сподели с теб нещо свое?”
„Чувствам се щастлива.“
„Ето как се чувства някой, с когото споделиш нещо. А сега нека намерим нещо красиво в другите. Виж сега, ти си родена с много красиви и блестящи люспи. Други риби, дори и да нямат люспи, красиви като твоите, те със сигурност имат други неща, които може да харесаш в тях. Всеки е красив по свой начин. За родителите си всеки е е най-красивият. Нека открием неща, които харесваш в приятелите си.“
„Синята риба има красиви очи.“
“Страхотно”, – казал октоподът.
„Плоските риби имат едновременно мощни и грациозни перки.“
„Тогава им кажи какво харесваш в тях и се сприятелете отново.“
Рибата Дъга отишла при другите риби, които весело играели малко по-далеч. Тя се вслушала в мъдрия съвет, който получила от октопода, и дала на всяка риба по една от своите люспи. Когато вечерта настъпила, тя се прибрала вкъщи много щастлива, защото се била сприятелила с много други риби.
Примери за активности, които може да правите след прочитането на приказката, за да улесните развитието на социално-емоционални умения
Говорете с детето си за емоциите, които усеща Рибата Дъга.
- Как се чувства Рибата Дъга, гледайки лъскавите си и цветни люспи?
- Защо синята риба иска една от люспите на Рибата Дъга?
- Как мислиш, че се чувстват синята риба и плоските риби, когато Рибата Дъга отказа да играе с тях и да сподели лъскавите си люспи?
- Защо Рибата Дъга се чувства самотна и тъжна?
- Защо Рибата Дъга се чувства щастлива в края на историята?
- Как се чувстваха другите риби, когато Рибата Дъга сподели с тях своите цветни и блестящи люспи?
Помолете детето да разкаже за моментите от живота си, когато се е чувствало като Рибата Дъга (не е искало да сподели нещо с други деца – напр. играчки, храна, книги и т.н.)
Говорете с детето си за трудностите, които понякога имаме при споделянето на нашите вещи с други.
- Какво можете да се направи, ако е трудно да споделяте играчките, с които се играе? (напр. детето трябва да почака 5 минути).
- Какво направи Рибата Дъга, когато й беше трудно да сподели люспите си с другите риби? (Помоли за помощ мъдрия октопод);
Обяснете на детето, че в моменти, в които му е трудно да споделя, да постъпи както Рибата Дъга и да поиска помощта на възрастен (родител или учител).
Създайте Рибата Дъга заедно с детето си, като използвате споделени материали.
Направете люспите на рибата от листа с различен цвят. На картон във формата на риба залепете заедно с детето цветните люспи. Идеята е да се използват общи материали (хартия, лепило, ножица и т.н.). Помолете детето да ви подаде предмета, за да може да оцените и поощрите това действие.
Направете заедно книжка за Рибата Дъга и за това какво означава да си добър приятел.
Можете да използвате риби в различни цветове, изработени от цветна хартия. До всяка риба залепете изображения с описания на това какво означава да си добър приятел. Напишете до всяка риба „Аз съм добър приятел, когато …….“ и изберете заедно с детето си изображение, което показва поведение на приятелство и го залепете там.
Говорете с детето си за това колко добри неща могат да направят приятелите. Избройте всички идеи, които вашето дете споделя. Като алтернатива децата могат да рисуват или украсяват страниците на книжката. Когато приключат, зашийте всички страници и ги превърнете в книжката. Оставете я на достъпно място, така че децата да могат да я четат, когато искат.
Историята на Рокси и Габриел
Цел: Правейки това, вашето дете ще придобие умения за споделяне.
Габриел и Рокси са брат и сестра. Габриел обича да строи неща и днес иска да построи замък. Рокси също имаше желание да строи, затова идва при Габриел и го моли да строи с него.
„Може ли да играя на лего с теб?“, моли Рокси. Габриел отговаря с „не“ и продължава със строежа си. Рокси се натъжава малко, но отива да намери любимата си кукла и оставя Габриел сам.
Един ден Георги, съученик на Габриел, му идва на гости. Те построяват заедно голям мост. Рокси иска да участва в строителството и моли Георги да се включи.
„Мога ли и аз да строя тук?“ пита Рокси. Габриел се преструва, че не е чул нищо и продължава с играта.
„Разбира се“, отговаря Георги. „Ще довърша този стълб на моста след минута и тогава ще можеш да се включиш.“
„Благодаря ти, че ми позволи да се присъединя, ти си добър приятел.” Сега Рокси е щастлива, защото и тя може да играе с легото и си мисли: „Георги е добър приятел. Ще играя отново с него!”
Повторете историята с децата си, като вземете предвид следните аспекти:
- Какво иска да направи Рокси?
- Какво прави тя?
- Какво казва Габриел?
- Как мислите, че се чувства Рокси, когато Габриел не й позволява да играе?
- Как се чувстваш, когато друго дете не ти позволи да играеш с играчка? Искаш ли да играеш с това човек отново?
- Какво прави Рокси, след като бива отблъсната?
- Какво прави Рокси на следващия ден?
- Какво казва Георги?
- Как мислиш, че се чувства Рокси тогава? Какво казва тя за Георги? Мислиш ли, че тя ще играе с него пак?
- Какво друго можеше да направи Габриел? Този въпрос е насочен към факта, че понякога искаме да играем сами, но това не означава да се отнасяме зле с другите. В такива моменти можем да кажем просто „Сега искам да играя сам/а. Можем да играем заедно по-късно“
Източник savethechildren.net. Благодарим за доброволния превод на Анна-Мария Димитрова!
Свързано по етикет
Детето използва „лоши думи“: как да реагираме без излишна драма
